Спомени за Фреди Меркюри... с участието на Адам Ламбърт

Вчера всичко беше Queen. Новината, че световноизвестната група ще дойде за първия си концерт, накара хиляди българи да работят и да прекарат деня си под звуците на песни като "We will rock you", "Bohemian Rhapsody", "We are the champions" и други.

Както можете да се досетите, вълнението бе голямо, а очакванията за концерта далеч не отстъпваха. Всички сме израснали с тези песни. Всички знаем как Фреди Меркюри танцува с прахосмукачка и всички плакахме при загубата на този талант.

Някъде там, между щастието, се прокрадна и малко тъга. Тъга, че предстои концерт на група без водещата фигура в нея. Светлините изгаснаха, музиката се усили и дойде дългоочакваният момент. На сцената със скок се появи Адам Ламбърт и публиката ръкопляска, някак по задължение.

Когато Брайън Мей излезе, времето спря и радостта на публиката засенчи аплодирането на Адам. Нормално е, гледали сме лицето му толкова години и го асоциираме с една от най-великите групи. Дясната ръка на Фреди.

Първите песни, макар и безкрайно любими, по-скоро бяха като доказване на Адам Ламбърт, че има певчески умения. И действително има, но проблемът е друг – летвата, която Фреди Меркюри постави е толкова висока, че доказва една проста теория... Незаменими хора има и той е един от тях.

Не знам дали Адам Ламбърт усети това, но в един момент стана много тихо и той взе микрофона.

"Знам какво си мислите... Това не е Фреди Меркюри", каза певецът. След това отдаде заслужена почит и сподели с публиката, че никога няма да има втори като него.

Може би това беше нужното уважение, за да се докаже на феновете, че никой не се опитва да замести техния любимец и фактът, че той е феномен, който няма равен, е абсолютно осъзнат.

Концертът продължи и разликата се усети – публиката стана на крака, смя се, пя и дори малко поплака на събитието, което ни върна в миналото.

Чухме Брайън Мей, който посвети песен на своя починал приятел, появи се с тениска с българското знаме и надпис "София", поздрави публиката със: "Здравейте, София. Как сте?" на леко развален, но добър български, и показа уважение към страната, изпълнявайки на китара "Хубава си моя горо".

Впечатление ми направи фактът, че хората, които присъстваха, бяха от всякакви възрастови групи. Това не е музиката на родителите ни, това е творчество, което зададе критериите и очевидно задвижи една приемственост между поколенията. И си заслужава да се чуе, да се помни и да се посети.

Защото и майки, и бащи, и дъщери, и синове си спомниха за Фреди Меркюри, пяха с него и потвърдиха едно просто нещо... Show must go on.

Снимки от концерта можете да разгледате в галерията на Тialoto.bg