След протести на кучкари: Няма да умъртвят Лубо, любимецът на Ален Делон

Желанието на покойния френски актьор Ален Делон домашното му куче да бъде умъртвено и погребано заедно с него е отхвърлено от децата му след протест на активисти за правата на животните, пише "Гардиън".

Актьорът, който почина на 88-годишна възраст в неделя, е заявил приживе, че желае 10-годишната белгийска овчарка на име Лубо, да бъде „приспано“ и положено в гроба му в гробището на дома му в село Души в Лоарет.

На 20 август, след като активисти изразиха тревогата си от перспективата здраво животно да бъде умъртвено и предложиха да намерят нов дом на кучето, беше обявено, че Лубо ще живее.

Фондация „Бриджит Бардо“ съобщи, че дъщерята на Делон - Анушка, е потвърдила, че семейството ще задържи кучето.

„Току-що се обадих на Анушка Делон и тя ми каза, че Лубо е част от семейството и ще живее. Кучето няма да бъде приспано“, заяви говорител на фондацията.

Във Франция няма закон, който да забранява на собствениците да умъртвяват животните си, но всеки ветеринарен лекар решава дали да изпълни желанието им.

Делон е създал параклис в гробището с останките на поне 35 от своите кучета в гористите местности на дома си в Ла Брюлери, на 85 мили югоизточно от Париж, който е купил в началото на 70-те години.

Именно тук, в рядка проява на единство, трите му деца - Антъни (59 г.), Анушка (33 г.), и Ален-Фабиен (30 г.), обявиха, че баща им е починал мирно до тях. Лубо, осиновен от приют от Делон през 2014 г., беше включен в съобщението на децата за смъртта на актьора.

„Ален-Фабиен, Анушка, Антъни, както и Лубо, са дълбоко натъжени да съобщят за кончината на баща си“, гласи съвместното им изявление.

„Той е моето куче в края на живота ми... Обичам го като свое дете“, каза Делон пред Paris Match през 2018 г. „През живота си съм имал 50 кучета, но с това имам специална връзка. Липсвам му, когато ме няма“.

Той добави: „Ако умра преди него, ще помоля ветеринаря да ни помогне да бъдем заедно. Той ще го сложи заспал завинаги в ръцете ми. Предпочитам да направя това, отколкото да знам, че той ще умре на моя гроб, преживявайки жестоки страдания“.