И Гейтс не вярва, че технологиите ще спасят света

Бил Гейтс се самоопределя като технократ, но не вярва, че технологията ще спаси света. Или поне не вярва, че тя ще разреши някои от наболелите проблеми пред човечеството - болестите, бедността, и породените от тях липса на възможности и отчаяние. “Обичам технологиите, но ако искаме да подобрим качеството си на живот, трябва да се справим с по-простички проблеми, като глада, например,” заявява Гейтс в ексклузивно интервю за Ричард Уотърс от Financial Times.

Бил Гейтс е на 58 години, но не е загубил нито част от нетърпимостта и интелектуалната си страст, с които е известен още от юношеските си години. Седящ в офиса си на брега на езерото Вашингтон в Сиатъл, предприемачът, който преди близо четири десетилетия напусна университета в Харвард, но само за да основе софтуерния гигант Microsoft, има безкрайната енергия на човек, който може да се справи с всеки проблем, както и да отхвърли всяка погрешно ориентирана идея, пише Уотърс.

Гейтс е първият човек, който си представя, че компютърът може да влезе в ежедневието на хората. И мечтата му се сбъдва с Microsoft, която “поставя” персонален компютър на бюрото във всеки дом. Но докато другите говорят за силата на интернет и как той може да промени света, Гейтс стои здраво стъпил на земята и смята, че това са илюзии и най-бедните хора нямат нужда от интернет.

“Иновацията е хубаво нещо. Състоянието на човечеството - ако оставим на страна биотероризмът и неговите производни - се подобрява благодарение на иновацията. Технологията е изключителна, но тя не е от полза на хората, които имат най-голяма нужда от по-добър живот. Или поне не би била в близко бъдеще,” казва Гейтс.

Това е и един от основните аргументи на Гейтс в задочния му спор с Томас Фридман - колумнистът от The New York Times, който през 2005 г. написа книгата “Светът е плосък”. В труда си Фридман изразява оптимизма си за бъдещето, имайки предвид отварянето на трудовите пазари в Индия и Китай, не и без помощта на интернет революцията в световен мащаб. “Добре, отидете в центровете на Bangalore Infosys в Индия, например. Но за разнообразие се разходете на пет километра от тях, където хората живеят без тоалетна и без течаща вода. Светът не е плосък и компютрите не са сред петте най-важни неща, без които човек не може.”

Именно това мислене през годините провокира Гейтс да раздаде огромна част от състоянието и времето си за благотворителност. Други милиардери също защитават филантропски каузи, но ги експлоатират за подобряване на имиджа си в обществото. Гейтс мисли, че това е нередно и преди да се захване с проблем от ранга на предотвратяване на детската смъртност в развитите страни, или подобряване на образованието в Щатите, той прави “внимателни етични изчисления,” признава самия той.

Със силата на парите, Гейтс най-вероятно може да помогне за подобряването на качеството на живот на най-голям брой хора, отколкото всеки друг бизнесмен в света. Семейната му фондация “Бил и Мелинда Гейтс”, която той основава заедно със своята съпруга през 1997 г., и където Гейтс работи, след като напуска ръководната си длъжност в Microsoft, финансира благотворителни проекти на стойност 4 млрд. долара годишно. По-голямата част от парите отиват за здравеопазване и борба с бедността в развитите страни. За сравнение, това е половината от целия бюджет, който правителството на САЩ е отпуснало през 2012 г. за здравни инициативи.

Повече за битката на Гейтс с американското правителство вижте в Investor.