Всички бяха отписали сирийската армия. Сега погледнете пак

Докато светът продължава да е разярен от наглостта на Русия в Близкия изток - да се намеси в Сирия, вместо да остави американците да решават кои диктатори да оцелеят или да умрат - всички ние забравяме за единствената институция в арабската страна, продължаваща да функционира и да защитава държавата, която Москва реши да закриля: сирийската армия.

Докато Русия пропагандира своите ракети, сирийската армия, която пред няколко месеца страдаше от недостиг на хора и оръжия, изведнъж преминава в настъпление. Може да си спомним как по-рано през годината същата тази армия беше отписвана и се говореше, че идват последните дни на управлението на Башар Асад, пише Робърт Фиск в "Индипендънт".

Ние вкарахме в употреба наша собствена армия от клишета, за да защитим тезата за смяна на режима. Сирийската армия губеше позиции - в Джизр аш Шугур и Палмира - и затова ние предсказвахме, че цялата държава на Асад е стигнала до "точка на преобръщане".

После дойде Владимир Путин със своите въздушни и ракетни флотове и внезапно цялата ситуация се промени. Докато недоволствахме, че руснаците бомбардират "умерените" бунтовници - умерени елементи, които преди това бяха спрели да съществуват според най-високопоставените американски генерали - ние не обръщахме внимание на военното настъпление, което самите сирийци сега осъществяват срещу бойците от Фронта Нусра около Алепо и в долината на река Оронт.

Сирийските командири сега посочват координатите за почти всеки руски въздушен удар. Първоначално те даваха между 200 и 400 координати на нощ. Сега бройката понякога достига 800. Не че руснаците проучват всяка картографска справка, разбира се.

Сирийците разбраха, че руснаците не искат да обстрелват мишени в застроени райони; те възнамеряват да оставят горящите болници и мъртвите сватбени тържества на американците в Афганистан. Тази политика, разбира се, винаги може да се промени. Няма военновъздушни сили, които да бомбардират държави, без да убиват цивилни. Нито без да преминават границите на друга страна.

Сега обаче руснаците казват на турците своите въздушни координати, а логически следва, че тази информация трябва да отива до американците. Още по-забележително е, че те създават система за "горещи" съобщения между своята база на сирийското средиземноморско крайбрежие и израелското министерство на отбраната в Тел Авив.

По-невероятно и от това е, че израелците, които имат навика да вземат на прицел сирийски и ирански бойци близо до Голанските възвишения, изведнъж изчезнаха от небето. С други думи, руснаците са се заели с голяма операция, не с чудо за един месец в Сирия. А вероятно това ще продължи доста време.

Първоначално сирийците имаха силно желание да се придвижат обратно към Палмира, превзета от "Ислямска държава" през май, но руснаците повече се интересуват от района на Алепо, отчасти защото смятат, че крайбрежните им бази около Латакия са уязвими. Фронтът Нусра изстреля няколко ракети към Латакия и Тартус и Москва не иска военновъздушните й сили да бъдат вземани на прицел на земята. Сирийската армия сега обаче разполага на бойните фронтове четирите си големи подразделения - Първа и Четвърта дивизия, Републиканската гвардия и специалните сили - и се приближава към турската граница.

Руски въздушни удари около "столицата" на "Ислямска държава" Ракка може да нанесат вреди на групировката, а може и да не нанесат, макар сирийците да обичат да се хвалят, че получават доста разузнавателни данни от града. Това е интересно, ако е вярно, защото бойците на "Ислямска държава" са специалисти в изтезаването до смърт на "агенти на режима" и трябва да си смелчага, за да предаваш информация на Дамаск.

Все пак разказите на хората, които пътуват, може да са верни. От Ракка до Дамаск има редовен граждански автобусен маршрут - автобусите имат странния навик да пресичат фронтовите линии в повечето граждански войни - и ако пътниците предпочитат да не говорят пред журналисти, те ще говорят за видяното от тях, когато се приберат у дома.

Всичко това е само началото на авантюрата на Путин. Той се оказва голям пътешественик в Близкия изток и вече изгражда здраво приятелство с друг стълб в региона - президентът фелдмаршал, който на изборите получи над 96 процента от гласовете и сега управлява Египет.

Но египетската армия, която води своя малка война в Синай, вече няма стратегически опит в голяма война. Сегашните военни власти в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йордания също не разбират кой знае колко как се води истинска война, въпреки че се заиграват в небето над Йемен, Либия, Сирия и на други места, където им се удава възможност. Либийската армия е разбита на парчета. Иракската едва ли може да се похвали кой знае колко за действията срещу своите ислямистки врагове.

Има обаче един фактор, който не бива да се пренебрегва. Ако спечели - и ако запази своето единство и личен състав, който по всеобщо мнение е малък - тогава сирийската армия ще излезе от сегашната война като най-безмилостната, обучена и закалена в бой арабска армия в целия регион. Горко им на онези нейни съседи, които забравят това.
 

/БТА/