Бягство от бомбите, които падат като дъжд

Аз съм Инас и искам да ви разкажа за 8 януари 2013 г. - ден, който винаги ще помня. Това е денят, в който моят съпруг изчезна и остави мен и трите ми дъщери сами на този свят. Водехме щастлив живот в Сирия - тих, но бяхме доволни. Съпругът ми ходеше на работа и се връщаше всяка вечер. На 8 януари преди 3 години не се върна. Опитах се да му се обадя, свързах се с колегите му, но никой нищо не бе чул за него. Две години го чаках у дома до деня, в който къщата ни беше напълно разрушена от боевете. Трябваше да бягаме в средата на нощта. Бях толкова уплашена за моите малки момичета. Боевете бяха като пожар, който се разрастваше по-бързо, отколкото краката ни можеха да тичат. Снимка: World Food Program

4 / 5

Те са хора. Мъже, жени, нечии майки, бащи, синове и дъщери. Те са бежанци – губят домовете и работата си, училище и бъдеще. Много губят и живота си.

Днес бъдещето пред тях е несигурно. Няма гаранции за следващото ядене, нито къде ще спят, нямат и гаранции дали ще оцелеят.

Милионите сирийци, прокудени от войната, не искат много. Искат да знаят откъде ще дойде следващото ядене и къде ще спят през нощта. Искат да погледнат напред в бъдещето, за да знаят дали ще имат шанс да намерят работа, да осигурят безопасно място за децата си и дори дали ще могат да се върнат у дома. Да се върнат към живота, който са изоставили.

Техните истории разказва Световната програма за храна на ООН.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.