Бягство от бомбите, които падат като дъжд

Аз съм Инас и искам да ви разкажа за 8 януари 2013 г. - ден, който винаги ще помня. Това е денят, в който моят съпруг изчезна и остави мен и трите ми дъщери сами на този свят. Водехме щастлив живот в Сирия - тих, но бяхме доволни. Съпругът ми ходеше на работа и се връщаше всяка вечер. На 8 януари преди 3 години не се върна. Опитах се да му се обадя, свързах се с колегите му, но никой нищо не бе чул за него. Две години го чаках у дома до деня, в който къщата ни беше напълно разрушена от боевете. Трябваше да бягаме в средата на нощта. Бях толкова уплашена за моите малки момичета. Боевете бяха като пожар, който се разрастваше по-бързо, отколкото краката ни можеха да тичат. Снимка: World Food Program