Бягство от бомбите, които падат като дъжд

Аз съм Насър и съм на 13 години. Бях от Алепо, а сега живея в Ливан с майка ми, баща ми, братята и сестрите ми. Всеки ден от изгрев до залез аз ровя в боклука, за да търся метал и празни консерви, за да ги продам. В добрите дни събирам долар или два. Когато си спомням за Алепо, си мисля колко беше красиво и за училището ми, което беше до нас. Къщата ни беше разрушена при атака. Понякога си мисля, че никога няма да се върна в училище. Вече минаха 4 години, откакто напуснах училище. Вече дори не си спомням как да пиша и чета. Сега имам нужда само да помогна на семейството си. Баща ми се разболя и припада. И аз трябва да помагам. Всичко, което искам, е да се върна в страната си. Искам си обратно живота в Сирия! Снимка: World Food Program