Бягство от бомбите, които падат като дъжд

Аз съм Насър и съм на 13 години. Бях от Алепо, а сега живея в Ливан с майка ми, баща ми, братята и сестрите ми. Всеки ден от изгрев до залез аз ровя в боклука, за да търся метал и празни консерви, за да ги продам. В добрите дни събирам долар или два. Когато си спомням за Алепо, си мисля колко беше красиво и за училището ми, което беше до нас. Къщата ни беше разрушена при атака. Понякога си мисля, че никога няма да се върна в училище. Вече минаха 4 години, откакто напуснах училище. Вече дори не си спомням как да пиша и чета. Сега имам нужда само да помогна на семейството си. Баща ми се разболя и припада. И аз трябва да помагам. Всичко, което искам, е да се върна в страната си. Искам си обратно живота в Сирия! Снимка: World Food Program

5 / 5

Те са хора. Мъже, жени, нечии майки, бащи, синове и дъщери. Те са бежанци – губят домовете и работата си, училище и бъдеще. Много губят и живота си.

Днес бъдещето пред тях е несигурно. Няма гаранции за следващото ядене, нито къде ще спят, нямат и гаранции дали ще оцелеят.

Милионите сирийци, прокудени от войната, не искат много. Искат да знаят откъде ще дойде следващото ядене и къде ще спят през нощта. Искат да погледнат напред в бъдещето, за да знаят дали ще имат шанс да намерят работа, да осигурят безопасно място за децата си и дори дали ще могат да се върнат у дома. Да се върнат към живота, който са изоставили.

Техните истории разказва Световната програма за храна на ООН.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.