Саудитска Арабия – ключът към мира в Близкия изток

Трябва да се признае, че Западът трудно може да изпитва симпатии към Саудитска Арабия, пише изданието “Нюзуик”. Принцовете са арогантни, държат се лошо, а дипломатите обикалят центровете на чуждите столици в показно скъпи коли и нерядко в нетрезво състояние.

В Близкия изток представителите на саудитската власт се ползват с “репутацията” на  груби, мързеливи и брутални. Самите саудитци считат собствените си жени за граждани втора ръка.

Допреди няколко години почти нямаше сунитска терористична групировка, която да е финансирана (официално или зад кулисите) от саудитското кралство. По-голямата част от атентаторите от 11-ти септември бяха саудитски граждани и все още има сериозни съмнения за намеса на официални представители на Рияд.

От десетилетия насам саудитците си купуват приятели и влияние в чужди държави, ползвайщи силния си агентурен апарат срещу тези, които им се противопоставят. Кралството не се посвени да бомбардира Йемен без никакъв опит да ограничи цивилните жертви.

Новото поколение управляващи изглежда дори още по-решено да следва фанатичната политика по отношение на контрол и налагане на религиозни виждания.

Барак Обама и държавният секретар Джон Кери безцеремонно загърбиха дългогодишното партньорство между САЩ и Саудитска Арабия предрид посочените по-горе събития и действия. Сега изглежда е дошло време за възстановяване на доверието, но това ще отнеме години.

От времето на Франклин Делано Рузвелт и Ибн Сауд, Вашингтон и Рияд поддържат много топли отношения. Усетил, че петролът е стратегически ресурс, Рузвелт успява да убеди саудитския владетел да снабдява съюзниците с горивото по време на Втората световна война, като в същото време Съединените щати запазват своя ресурс.

Саудитска Арабия остава зад гърба на САЩ и по време на Студената война, когато немалко арабски държави се заиграват със Съветския съюз. Иранската революция и войната в Персийския залив са две събития от ключово значение за укрепването на взаимноизгодната връзка.

Рияд получи доста упреци, че стои зад “раждането и еволюирането” на “Ал Кайда”. Но след като мрежата на Осама бин Ладен се обърна срещу властта в Саудитска Арабия, принцовете набързо се превърнаха в далеч по-решителен и по-честен съюзник във войната с радикалния ислямизъм.

В наши дни основният проблем с подкрепата за радикални ислямистки организации не е в Рияд, а в Анкара, Доха и Исламабад, пише “Нюзуик”.

Въпреки че редица критици поставят Саудитска Арабия рамо до рамо с Иран по отношение на незачитането на човешките права и силовото присъствие в региона, фактите говорят друго.

Политическите екзекуции в Иран са около 8 пъти повече от тези в Саудитска Арабия. По отношение на военния бюджет официално Рияд хвърля повече средства, но това е така, защото в иранската сметка не се отбелязват разходи за прословутия Ислямски революционен гвардейски корпус, който се самофинансира и наброява над 125 хиляди войници.

Освен това именно Иран обърна гръб на Рияд в момента, когато саудитците започнаха конструктивен диалог с Израел, който може да доведе до чаканата 70 години промяна за установяване на траен мир в Близкия изток.

Светът е все по-опасно място. Враждебността взима връх и напрежението расте с всяка минута. В тази ситуация е ясно, че дълготрайните, стабилни партньорства са единственият шанс за постигане на мир и сигурност.

И по тази причина едно от последните значими действия на Барак Обама като американски президент трябва да бъде възстановяване на близостта със Саудитска Арабия. Рияд далеч не е перфектният партньор, но макар и изпълнен с трудности, в крайна сметка бракът е далеч по-доброто решение от множеството връзки за една вечер.