Шимон Перес – неуморен политик и борец за мир

В продължение на много години Шимон Перес, който почина в сряда на 93-годишна възраст, спеше много малко.

Той беше на седемдесет и няколко години, когато го попитах по колко часа средно почива всяка нощ, като се има предвид неуморната му ангажираност с обществения живот, продължила над половин век, пише Хауърд Голър от Ройтерс.

"По пет часа", каза той.

Перес - израелският вечен пророк на мира - е заемал всички висши длъжности в правителството.

Той беше президент и вдъхна живот на един до голяма степен церемониален пост по време на седемгодишния си мандат, завършил през 2014 г., няколко дни преди 91-ия му рожден ден.

В интервюта и в неофициалните разговори, които сме водили през годините, Перес никога не е губил своя ентусиазъм в политическите битки, дори когато това е означавало да понася насмешките на онези свои сънародници, които го наричаха мечтател.

Заради своето красноречие и дипломатичност той беше добре приеман гост почти навсякъде по света, но неговият оптимизъм често изглеждаше не на място в грубия свят на израелската политика. Въпреки това той не се отказваше.

От Димона до Осло

Перес беше в еднаква степен и "ястреб", и "гълъб". Беше подготвен да бъде лидер от бащата основател на Израел Давид Бен-Гурион и работеше за изграждане на отбраната на страната още преди нейното създаване през 1948 г.

Перес помогна на Израел в първите години от съществуването му да се превърне в ядрена сила, като осигури от Франция тайния реактор Димона. Като външен министър през 1993 г. той и министър-председателят Ицхак Рабин подпечатаха договореностите от Осло - преломното временно мирно споразумение с палестинците от 1993 г.

"Усещах, че Израел трябва да стане достатъчно силен, за да може да постигне мир", каза Перес. Той се придържаше към тази позиция, дори когато мечтата му за траен мир в един нов Близък изток се оказа трудно осъществима.

Мирът се придвижва

По време на едно интервю Перес се усмихна, когато го попитах какво му е казал Рабин, когато са си стиснали ръцете с Ясер Арафат за затвърждаване на споразуменията от Осло.

Ние, които стояхме на огряната от слънцето морава на Белия дом, почти не вярвахме на очите си, когато Рабин и палестинският лидер Арафат си стиснаха ръце, преодолявайки десетилетия на война и вражда.

Когато след това Арафат протегна ръката си към Перес, Рабин посочи Перес и каза нещо.

"Сега е твой ред", му казал Рабин. Това беше "все едно ще направим нещо ужасно", ми каза Перес с широка усмивка.

Фактът, че побелелите Перес и Рабин, които бяха съперници от десетилетия, се бяха помирили, беше също толкова изненадващ, колкото самото споразумение.

Трудни преговори

В различни моменти от кариерата си Перес ядосваше палестинците, като изглеждаше, че не прави почти нищо за ограничаване на разрастването на израелските селища върху територия, завзета през близкоизточната война от 1967 г.

Когато през 1994 г. двамата с Рабин получиха Нобеловата награда за мир заедно с Арафат, Перес каза, че е бил съвсем наясно, че е необходимо да покаже уважение при преговорите с палестинския лидер.

"От време на време си казвах: не бъди твърде успешен, това може да има обратен ефект, не го притискай прекалено, не се опитвай да изискваш твърде много, трябва да бъдеш достатъчно великодушен, за да му дадеш възможност да остане твой партньор."

Попитан дали Арафат е показал същото уважение към него, Перес ми каза: "Не съм сигурен. Мисля, че за него аз бях непозната територия . . . Мисля, че дълбоко в сърцето си той разбираше, че не съм враг, че имам добри намерения, но той също така . . . се страхуваше, че се опитвам да надделея, че се опитвам да го притисна в ъгъла."

Наследникът на Арафат - палестинският президент Махмуд Абас - заяви в сряда, че е изпратил съболезнователно писмо на семейството на Перес, в което е похвалил израелеца за "значителните усилия за постигане на траен мир . . . до последните дни".

Прегръдка, после убийство

През ноември 1995 г., почти 26 месеца след церемонията по подписване на споразуменията от Осло, евреин, противопоставящ се на усилията за мир с палестинците, застреля Рабин в Тел Авив.

Минути преди това министър-председателят прегърна някогашния си съперник Перес на митинг за мир.

"Виждате ли", казал Рабин пред репортери. "Нещата се променят не само по света, а и в Близкия изток - за нас също."

Години след ръкостисканията в Белия дом и след рухването на мирното споразумение от Осло Перес убедено влезе във властта в стремеж, както каза той, да изгради по-добър живот за своите деца и внуци.

"Своя собствена съдба"

През 1999 г. Перес ръководеше в Тел Авив център за мир, който до ден днешен носи неговото име. Ехуд Барак, който го наследи като лидер на Партията на труда, се бореше за министър-председателския пост.

Перес въздъхна дълбоко, когато го попитах дали би предпочел самият той отново да се кандидатира за най-висшата длъжност в Израел.

"Виж, човек има своя собствена съдба и свой собствен късмет и няма смисъл да се ядосва или да бъде песимист. Това е пълна загуба на време, а честно казано, аз имах своите възможности", каза Перес.

После Перес - последният от бащите основатели на Израел - служеше в още няколко правителства, преди Кнесетът - израелският парламент - да го избере за президент.

/БТА/