Бомбите през очите на 7-годишната Бана: Войната убива мечтите ми!

"Привет от Алепо!". Такъв статус е редовен в Twitter акаунта на 7-годишната Бана Ал Абед.

"Чета, за да забравя войната", споделя младата потребителка към снимка, на която тя чете любимата си английска книга в дома си в обсадената източна част на Алепо.

Заедно с помощта на майка си Фатма тя документира как преживява войната, туит по туит разказва как любимия й град бива разрушен, докато тя расте.

Всеки ден тя споделя нещо за ужасите, на които става неволен свидетел. Трагедиите, които сполетяват нея, семейството й, приятелите й, съседите й.

От провала на примирието, ударите на сирийското и руското правителство удрят опозиционните части на Алепо, където над 250 000 цивилни са като заложници на войната - без достъп до храна или чиста вода.

Междувременно семейство ал Абед започва да свиква с ударите, които не престават откакто преди 4 години бунтовниците отцепват част от града. Въпреки това ударите никога не са били толкова безмилостни както сега.

Бана не е ходила на училище откакто наскоро е унищожено при поредната бомбардировка. Така тя става едно от над седемте милиона сирийски деца, които не ходят на училище. Фатма, учителка по английски, обучава дъщеря си с малкото книги, които имат у дома.

Бана иска да стане учителка като майка си. Има само един проблем - притеснява се, че може би няма да доживее това да се случи.

"Моля ви, спрете да ни убивате", зове момиченцето. "Имам нужда от място, за да стана учител. Войната убива мечтите ми".

Въпреки това Бана разказва, че е постоянно уплашена, но се опитва да бъде смела заради братчетата си - 5-годишният Нур и 3-годишният Мохамед.

"Всяка секунда чувствам, че самолетите ще отнемам душите ни", разказва момиченцето пред британския "Телеграф". "Не мога да спя от бомбардировките, не мога да изляза. Градината ми беше унищожена от удари и сега къщата е единственото безопасно място", разказва момиченцето. Единствените случаи, в които тя излиза от къщата, е когато отива с баща си Хасан за хляб.

Бана и братчетата й спят в спалнята на майка си и баща си. Фатма обяснява, че така поне няма да умрат сами, ако къщата им бъде ударена.

Едва 3-годишна, когато войната идва града през 2012 г., Бана има много малко спомени от живота преди това.

"Спомням си, че родителите ми ме извеждаха до ресторанти и обядвахме, ходехме в парковете и в зоопарка", спомня си детето. Сега обаче не иска да си мисли за това време.

"Нямам никакви нови играчки, но обичам тези, които имам. Куклите ми са любими", казва момиченцето и посочва една кукла в розова рокля.

Това е обаче най-малкият им проблем. Както хиляди други семейства в Алепо и Ал Абед се борят с недостига на храна.

26-годишната Фатма обяснява, че оцеляват основно на макарони и ориз, които са си набавили много преди обсадата, започнала през август. Скоро обаче и те ще свършат. Не са яли плодове или зеленчуци от 4 месеца и тя не си спомня кога за последно децата са яли лакомства.

"И въпреки това децата ми са късметлии", казва Фатма. Само тази седмица близо 100 деца загинаха при въздушните удари. Други 200 са ранени.

"Мисля си за приятелката си тази вечер", туитва Бана. "Тя отиде до къщата на дядо си и сега не знам дали тя, брат й и баща й са живи. Те може би са под руините на бомбардираната сграда... Искам Сирия да е ОК", казва 7-годишното момиченце. "Обичам Сирия и искам да живея тук завинаги", заключава тя.