Алепо – ключът към победата за режима в Дамаск

Президентът Башар Асад иска на всяка цена да си върне Алепо - втория по големина град в Сирия, за да нанесе решителен удар на бунтовниците, но и отново да намери за своя режим място на международната сцена в момент, когато се очертава смяна в курса на американската дипломация, пише Франс прес.

От месеци вече се редят нови и нови атаки, целящи превземането на източните квартали от Алепо, паднали под властта на бунтовниците през 2012 г. Последната засега офанзива от средата на ноември може да се окаже решаваща, тъй като армията успя да завладее най-големия от тези квартали.

За властите начело с Асад падането на Алепо би било "една от най-големите победи", смята Матийо Гидер, експерт по геополитиката в Близкия изток.

"Той е сред първите градове, завзети от въоръжената опозиция" - "изключително престижен от историческа, политическа и геополитическа гледна точка", обяснява професорът от Университета Париж-8.

Някогашна икономическа столица и индустриално средище на Сирия, градът е разположен на стратегически търговски кръстопът, недалеч от границата с Турция.

От 2012 г. Алепо се дели на лоялни към властта райони в западния сектор, където живеят 1,2 милиона души, и квартали под контрола на бунтовниците в източната му част, обитавани от над четвърт милион жители.

"Обрат"

Превземането на Алепо "би означавало поврат", уверява Фабрис Баланш, специалист по сирийските въпроси от Вашингтонския институт. Защото така режимът ще може "да контролира Дамаск, Хомс, Хама ( в центъра на страната), Латакия (на запад) и Алепо, т.е. петте най-големи града" - представляващата интерес част от страната.
Южната столица има и ключово значение за отвоюването на северозападната провинция Идлиб, която почти изцяло е в ръцете на бунтовници и джихадисти. "Това ще промени силовия баланс в конфликта", подчертава Басам Абу Абдала, директор на Дамаския център за стратегически проучвания.

Според него "целта е да тласнат тези (бунтовнически) отряди към сценария от Хомс" - третия град в страната, където през 2014 г. бунтовниците се предадоха след двегодишна обсада и обстрели. "Или ще има примирие, или хората ще се евакуират другаде", казва той.

От 17 юли насам най-силен е натискът върху Източно Алепо, обсаден от правителствените сили, останал без хуманитарна помощ и застрашен от голям глад. Почти всички местни болници са били обстрелвани; Западът дори заклейми извършените там "военни престъпления".

Подобно настървение цели да насърчи мирните жители, сломени от глада и мизерията, да се обърнат срещу бунтовниците. През уикенда местните хора напускаха със стотици Източно Алепо и тръгваха към правителствените зони - първото масово преселване от този род след 2012 г.

"Няма как да си вземеш земите обратно, освен ако населението загърби джихадистите", обяснява Баланш.

"Позиция на силата"

С превземането на Алепо режимът ще се постави в позиция на силата, за да излезе победител от войната, която съсипва Сирия от 2011 г. и доведе до 300 000 жертви и милиони бежанци и разселени.

Така бунтовническите отряди ще останат изолирани, освен в Идлиб, в няколко зони от южната провинция Дараа, люлка на метежа, и край Дамаск, където също отстъпват след загубата на крепости като Дарая и Муадамия.

"Не е дошъл краят на тези групи, но поражение в Алепо ще означава, че те (. . .) не могат днес да задържат населението под свой контрол и да го бранят", потвърждава Гидер.

Според колегата му Баланш загубата на Алепо ще покаже, че "опозицията е неспособна да постигне голям успех във военен план" и да се представи като "алтернатива" на Дамаск. За бунтовниците "Алепо е последната надежда да се установят някъде трайно", но бъде ли превзет градът, "отлита и тази надежда", казва той.

По думите на Абдала "загубата на Източно Алепо ще значи да се сгромолясат и последните надежди на страните", подкрепящи опозицията, по-специално на Саудитска Арабия, Катар и Турция.

С такава победа в своя актив Дамаск ще държи ключовете за евентуално подновяване на мирните преговори, след като тази година се провалиха три опита за диалог под егидата на ООН. "Режимът ще бъде в позиция на силата и още по-несклонен да преговаря", смята Гидер.

Идването на Доналд Тръмп в Белия дом през януари - знак за възможен обрат в курса на американската дипломация, също може да промени разположението на силите.
"Знае се, че Тръмп няма голямо желание да се занимава със Сирия. Ако падне и Алепо (. . .), няма да си струва да продължи да подкрепя сирийската опозиция", отбелязва Баланш.

През октомври в дебати между кандидат-президентите Тръмп заяви: "Според мен град Алепо вече е паднал."
 

/БТА/