Децата в Пакистан са изправени пред ново бедствие след наводнението

Бебето спи в болнично легло, а слабото му, дехидратирано тяло се бори за оцеляване. До него лежи неподвижно пеленаче, увито в бяла кърпа, което е починало само няколко минути по-рано.

Един час по-късно друго дете се разболява от нейната болест. Плачещата му баба гледа с отчаяние как лекарите също го увиват в бяло.

Децата умират от холера - остро диарийно заболяване, което се получава при пиене на замърсена вода.

И те не са единствените.

Според лекарите в болницата "Майка и дете" в пакистанската провинция Синд всеки ден умират повече от 10 деца - всички от заболявания, свързани с водата, причинени от опустошителните наводнения това лято, които заляха една трета от територията на страната, предаде CNN.

Oще десетки деца спят на легла в спешното отделение на лечебното заведение; някои от тях са в безсъзнание от болестта си, други плачат от болка. Бледи и апатични, изпъкналите им ребра и очи са симптоми на недохранване.

Изтощените родители чакат в съседната стая в оглушителна тишина. Изтръпнали и сломени, те не знаят дали детето им ще излезе живо от болницата.

"Заваля дъжд и дойдоха наводненията. И тогава нашите пациенти дойдоха като потопа", казва д-р Назия Урудж, лекар, отговарящ за детското спешно отделение на болницата.

Това е лицето на почти безпрецедентна здравна криза, която се разгръща из цял Пакистан - но за много хора помощта не пристига. А групите за помощ предупреждават, че ситуацията само ще се влоши, ако международната общност не предприеме действия на момента.

Бедствието едва започва

Наводненията, причинени от рекордните мусонни дъждове и топенето на ледниците в северните планински райони на Пакистан, досега са отнели живота на близо 1 600 души - повече от една трета от тях са деца - и са засегнали около 33 милиона души.

Разрушителните наводнения отнесоха домовете, оставяйки десетки хиляди хора на улицата без храна и чиста вода за пиене.

В Синд, една от най-засегнатите провинции, селата са напълно откъснати, заради което е почти невъзможно за семействата да потърсят помощ за болните си деца.

"Много деца дори не достигат до болниците, защото медицинските заведения, до които биха могли да се доберат, са или под вода, или просто не са достъпни", казва Аадарш Легари, служител по комуникациите на УНИЦЕФ в Пакистан.

"Детето е с висока температура и изпадна в безсъзнание", казва майката, докато отчаяно се опитва да охлади челото на дъщеря си с кърпа, напоена с мръсната вода от наводнението, от което ѝ прилошава.

Лодките са пълни със семейства, които търсят помощ. В далечината родители, придвижвайки се във вода до кръста, носят децата и вещите си в опит да пресекат наводнения път.

На друго място млада бременна майка на пет деца се опитва да ги успокои, докато стенат от глад. Мухите се роят около лицата им, докато те плачат за нейното внимание.

Силно анемична, тя отправя отчаяна молба за помощ.

"В тялото ми няма кръв. Имам нужда от две бутилки кръв", казва тя, преди да вземе едно от децата си и да го потупа, за да заспи. "Не мисля добре. Имам треска. Имам нужда от кръв."

Пандемия от множество болести

С бавното отдръпване на наводненията се появява ново бедствие, след като десетки хиляди хора се борят с болести като диария, дизентерия, денга треска и малария.

Най-уязвими са бедните жители на страната. Рани, майка, която е завела болния си тригодишен син Абас в болницата "Майка и дете", разказва, че около селото им е наводнено, а домът им е напълно разрушен, което ги принуждава да живеят под пластмасов чаршаф на пътя.

През деня Рани и семейството ѝ са подложени на изгарящи температури и обезводняване, докато през нощта комарите "нападат", казва тя.

"Горим отпадъци, за да не могат комарите да хапят децата", казва Рани. "Оставаме активни през нощта, за да могат децата ни да спят."

В Синд се наблюдава остра епидемия от денга треска - вирусна инфекция, предавана от комара Aedes, който е същото насекомо, което е отговорно за разпространението на Зика, чикунгуня и жълта треска.

Тя причинява грипоподобни симптоми, включително пронизващо главоболие, болки в мускулите и ставите, треска и обриви, въпреки че само 25% от заразените проявяват симптоми. Крайните случаи могат да доведат до кървене, шок, органна недостатъчност и евентуална смърт.

Легари от УНИЦЕФ заяват, че комарите в провинцията са причина за безпокойство.

"Няма мрежи против комари. Комарите са тези, които пренасят малария и болести", каза той. "Другият проблем е холерата... тя е като плеяда от болести, които излизат от тези наводнени територии. Това ще доведе до по-мащабна здравна криза".

В изявление от миналата седмица Организацията на обединените нации нарече ситуацията "тревожна".

"Милиони деца все още се борят да оцелеят и се опасяваме, че хиляди няма да успеят", се казва в изявлението.

В чакалнята на болницата Май Сабаги, баба на петгодишно момиченце, което току-що е починало от холера, каза, че семейството ѝ не разполага с 1000 пакистански рупии (4 долара), необходими за извозването на тялото.

Седемгодишният ѝ внук е починал в друга болница. Още двама от внуците ѝ също са болни.

"Всичко това се случи заради дъждовете", казва тя. "Загубихме дрехите си... всичко. Къщата ни е разрушена. Не сме получили никакви помощи. Бедните хора не могат да си позволят лечение."