Родителите на убита иранска жена тормозени от силите за сигурност

Родителите на иранка, която загина, след като беше застреляна, докато снимаше протести в родния си град, са били подложени на продължителна кампания на тормоз от страна на силите за сигурност, съобщи роднина на иранката пред в. "Гардиън".

33-годишната Газалех Чалаби е простреляна в главата в Амол на 27 септември. В четвъртък ще се проведе възпоменателна церемония по случай 40-ия ден от смъртта ѝ - края на традиционния за исляма период на траур.

Смъртта ѝ е особено шокираща, тъй като кадри от протестите, които тя прави на телефона си в момента, в който е простреляна, са запазени и качени в социалните мрежи. Последните ѝ думи са: "Не се страхувайте, не се страхувайте."

Лелята на Чалаби заяви в интервю, че племенницата ѝ е прекарала пет дни в кома, преди да умре. "Тя е била простреляна отпред", казва роднината. "В челото й имаше малка дупка. Куршумът излезе отзад на главата ѝ, така че в задната част на главата ѝ имаше дупка с големината на мандарина".

Лелята разказва, че докато Чалаби е била в кома, родителите ѝ многократно са били тормозени от силите за сигурност, които са заплашвали да задържат тялото ѝ и да я погребат на неизвестно място, "ако вдигнат шум". Силите за сигурност също така заплашват да предприемат ответни действия срещу брата на Чалаби, ако родителите проговорят, и дори отхвърлят желанието на Чалаби органите ѝ да бъдат дарени, защото това би я превърнало в мъченица, казва тя.

Протестите представляват едно от най-смелите предизвикателства за иранските духовни лидери от десетилетия насам, като набират все по-голяма сила и разочароват властите, които се опитват да прехвърлят вината за размириците върху чуждестранните врагове на Иран и техните "агенти" - разказ, в който вярват малко иранци.

Службите за сигурност предприеха ожесточени репресии: според една правозащитна организация са убити най-малко 253 души, включително 34 иранци под 18 години, а няколко хиляди души са арестувани, като много от тях са отведени в специални центрове за задържане, ръководени от страховитите Революционни гвардейци.

Във вторник студентите от университетите продължиха да провеждат седящи стачки в подкрепа на някои от протестите, пренебрегвайки строгите предупреждения от страна на елитните сили за сигурност и кървавите репресии.

Лелята на Чалаби заяви, че племенницата ѝ не е била редовен участник в митингите и протестите преди смъртта на Амини, "но след това ... тя не е могла да мълчи".

В нощта на смъртта ѝ, казва леля ѝ, пред сградата на губернатора е имало пожар.

"Бяха минали само няколко минути от началото на пожара, когато бяха произведени първите изстрели от въздуха. След това те [силите за сигурност] започнаха да стрелят директно по хората", казва лелята. "Някои свидетели ни казаха, че тя е била простреляна от покрива на сградата на губернатора. Един куршум е попаднал в челото на Газалех и тя веднага е паднала на земята.

"Според доверен лекар още трима или четирима души са били простреляни в Амол и са починали веднага същата нощ. Същата нощ са били арестувани 300 до 350 души.

"Много хора са станали свидетели на момента, в който Газалех е бил прострелян."

Някои от протестиращите призоваха западните правителства да приложат санкции спрямо началниците на полицията в провинциалните градове, където са извършени доказани убийства. Стойността на санкциите, като например замразяване на активи и забрана за пътуване, е спорна, тъй като много ирански служители по сигурността нямат активи в чужбина и нямат намерение да пътуват на Запад.

Чалаби, който има бакалавърска степен по банково дело, е наближил 34-ия си рожден ден, когато умира. В свободното си време обичаше да се занимава с алпинизъм или да търси нови романи. Леля ѝ казва, че е обичала приятелите си и е имала страст към живота. Освен брат си, тя оставя след себе си майка си, която работи в благотворителна асоциация за болни от рак, и баща си, общински служител.

При подготовката за 40-дневното възпоменание в четвъртък братът на Газалех пише за своята "красива сестра", като казва: "Дори и след като минат 40 години, няма да мога да повярвам, че си отиде".

Близък приятел на семейството каза: "През последната седмица от живота си тя постоянно изпращаше снимки от уличните протести на приятелите и семейството си. Изпращаше свои снимки, на които вече не носеше забрадка.

"През последните дни от живота си тя говореше с хората навсякъде по улиците за тези протести. Тя насърчаваше всички да не мълчат. Беше станала безстрашна, повече от всякога в живота си. Имаше нещо в очите ѝ, сякаш искаше да покаже и възпроизведе смелостта си.

"На погребението ѝ имаше много полицаи в цивилни дрехи и те снимаха хората, за да ги сплашат. Досега разузнавателната служба е извикала членовете на семейството ѝ и ги е заплашвала по телефона".