Очи изпълнени с тъга: Какво виждат лекарите на терен в Газа?

На лицето му няма нищо, което да издаде това, което е видял. Извадени от развалините безжизнени тела на деца, палатки с мъртви, увити в бели савани. Сгради, разрушени от опустошителната сила на въздушните удари.

Махмуд Бадауи е видял човечеството взривено, изгорено и разбито.

"Има много трудни ситуации", казва той пред BBC. "Като шофьор на линейка свикваш с това, което се случва. Независимо дали става въпрос за ръце, глави или тела, които се режат… ние сме свикнали".

Неговата линейка "препуска" от една кървава сцена към друга. В тясна уличка в Газа той спира, за да вземе две деца, жертви на въздушен удар. Един мъж се приближава, държейки вързоп в ръцете си. Става дума за тежко ранено момче.

Той се обажда на приятел, който помага на работниците от спешната помощ да натоварят пострадалите, като го призовава да внимава повече с момчето.

"Насър, главата му е отворена", казва медикът.

И все пак Махмуд запазва разсъдъка си. Не че той не се трогва от всичко, което вижда, но необходимостта изисква да се съсредоточи върху онези, които могат да бъдат спасени. Докато говори с журналист от BBC, се чува звук от експлодираща ракета.

"Не си почиваме много с всичко, което се случва. Ситуацията е много лоша. Сега ще се опитаме да локализираме бомбардирания район, за да отидем при ранените и загиналите."

Попитан какво е положението с медицинските консумативи, Махмуд отговаря категорично: "Всичко върви".

Според ръководените от Хамас здравни власти в Газа повече от 7000 палестинци са били убити през последните две седмици. Съобщава се, че около 40% са деца.

ООН предупреди, че близо една трета от болниците и две трети от центровете за първична здравна помощ е трябвало да затворят "поради щети от военни действия или липса на гориво". ООН казва, че нейните запаси от гориво са на изчерпване и че ще трябва да се направят „трудни избори“ за това какви услуги са приоритетни през следващите дни.

Израел отказва да допусне гориво в ивицата Газа, защото твърди, че доставките може да бъдат поети от Хамас. Твърди се, че организацията трупа гориво.

В Газа дните и нощите безмилостно се смесват един с други. Войната е постоянна в тази малка ивица земя - общата площ на Газа е само 365 квадратни километра . Тя е навсякъде.

Израел нареди на около един милион жители в северната половина на Газа да се евакуират на юг. Причината - за да позволи на силите си да атакуват Хамас. Но израелските въздушни удари продължават в южната част на Газа, където хиляди са избягали.

Дали да бягам? Къде да бягам? Къде да се скрия, ако все пак избягам - всеки ден и нощ в Газа са изпълнени с отчаяни избори.

Това също означава, че за аварийните работници няма възможност да се приберат на безопасно място.

Когато е навън и работи, Махмуд се тревожи за жена си и шестте си деца точно както те за него. Когато бомбардировката е тежка, той се опитва да звъни на всеки час. Но телефонната комуникация е трудна.

"Връзката със семейството е много трудна. Едва разполагаме с услуга, за да можем да се обадим и да разберем дали са добре или не."

Махмуд е работил усилено, за да създаде семейство със силни стремежи да служи на обществото. Той се гордее с децата си. Има дъщеря, която учи за лекар. Тя е вдъхновена от работата на баща си и собствения си опит от войната в Газа като дете. Има и син, който е медицинска сестра. И още един, който се е класирал за учител.

С настъпването на нощта настъпва затишие в бомбардировките. Махмуд спира и застава между линейката си и купчина отломки. В лявата си ръка държи носилка в очакване на следващия спешен случай. Адреналинът е уникално спаднал. Той остава за кратко неподвижен и очите му гледат в далечината. Те са изпълнени с тъга за всичко, което е видял.