На фронта в Газа: Как израелската армия унищожава "града под града"?

В секундата, в която стоманената врата на бронетранспортьора с дебелина един метър се отвори със съскане, хвърляйки ярки късчета светлина в пълната с прах кабина, звуците на интензивна битка бяха навсякъде.

MailOnline ексклузивно се присъединява към силите на IDF, които поемат битката с Хамас след ужасяващите събития от 7 октомври, когато 1400 израелци и други граждани бяха избити от терористите и повече от 240 мъже, жени и деца бяха взети за заложници.

Пътуването започва с множество контролно-пропускателни пунктове, обслужвани от израелски войници, които не можеха да повярват, че малка група журналисти се насочва към разкъсаната от война Газа по свой избор.

Прескартите, осигурени от IDF, не променят мнението им, че представителите на медиите са "някакви луди хора".

Покритите с каки глави се тресат невярващо под ранното утринно слънце, когато големите стоманени порти започват да се движат. Журналистите се качват в Humvees за дългото пътуване до границата. Те заобикалят портокалови и маслинови горички, но докато се придвижват към границата, усещат вкуса и мириса само на прахта на Светите земи.

Humvees са само предястие за основното ястие – огромните Achzarit („звяр“) БТР-и, които щяха ги прехвърлят през границата.

Отпред се вижда пробив в граничната ограда. Този е направен от израелците, но много други са дело на Хамас в онзи ден.

Носейки бронежилетки и каски, влизането на журналистите в "звяра" е подвиг само по себе си. Едрият сержант, управляващ картечницата .50cal, се обръща с усмивка и казва: "Добре дошли във войната!"

След това групата потегля по груби пътеки. Те се блъскат един в друг в корема на звяра.

След като се измъкват от бронетранспортьорите се чува само как на едва миля разстояние Израелските сили за отбрана (IDF) удрят Хамас с танкови снаряди. И изстрел след изстрел от тежка картечница, докато терористите се крият в или близо до северната част Индонезийската болница в Газа.

Войниците, с които медиите се срещат, са мъжете от бригадата Негев, която сега е базирана в северния град на Газа Бейт Ханун. Всички с изключение на командващия им офицер са резервисти: зъболекари, ипотечни брокери и студенти, натоварени с незавидната задача да открият тунелите на Хамас, които полковникът от бригадата Иври Елбаз описва като "град под града".

"Тунелите са като град под града, а терористите на Хамас са като плъхове, които скачат нагоре, стрелят и след това бягат надолу по тунела. Нашата работа е да ги атакуваме и да им отнемем способността да стрелят и да изстрелват ракети по цивилни жертви."

Досега те са открили не по-малко от 17 тунела в малък район, някои от които продължават "на километри", или се свързват с по-голяма мрежа на юг в град Газа, или водят направо в Израел.

Полковник Елбаз  води журналистите до един от най-големите открити входове на тунел, точно зад детска градина, за да демонстрира циничната политика на Хамас за използване на цивилни лица и тяхната инфраструктура като прикритие и "човешки щитове".

За журналистите е трудно да си представят, че хората някога ще живеят отново тук, но е невъзможно да забравят, че някога са живели. През зейналите дупки в стените на почти всяка къща могат да се видят ежедневни предмети: дрехи, дивани, детска книжка за оцветяване. Невъзможно е да се каже дали онези домакини, които някога с гордост са купили пердетата и меката мебел или са спестявали за пералня, са успели да избягат, преди бомбите да разрушат домовете им.

IDF настоява, че е изпратила милиони предупреждения на арабски, пуснати от небето или изпратени до телефоните на цивилните. Сега всеки, който е останал на тази територия, се смята за терорист.

Полковник Елбаз, на 50 години, подчертава, че хората му са граждани-войници с морален кодекс, въпреки постоянните призиви за прекратяване на огъня от хуманитарните агенции и дори твърдението, че Израел е виновен за "военни престъпления"

"Обещавам ви, че сме най-моралната армия в света", казва той. "Полагаме големи усилия, за да гарантираме, че цивилните няма да бъдат наранени. Ние се грижим добре за тях и се отнасяме добре с тях. Не по начина, по който Хамас се отнесе с нашите цивилни на 7 октомври. Те отидоха в къщите и кибуците ни, избиха нашите деца и възрастни хора. Ние сме бригада от резервисти, бащи и бизнесмени. И ние сме тук от месец заедно, борейки се с Хамас", казва той пред MailOnline. "Моралът е висок, но ние не сме радостни, нито сме ядосани. Чувстваме отговорността на нашата нация. Трябва да кажем на света, че няма къде другаде да отидем. Втората световна война ни напомни, че не сме в безопасност навсякъде, където искаме да живеем. Имаме нужда от дом и това е. След войната Йом Кипур успяхме да сключим мир с Египет, но тези нови съседи не искат да сключат мир с нас, така че трябва да се бием."

Той казва, че е изненадан от това колко грубо и цинично Хамас използва болници, жилищни сгради и училища, за да прикрие терористичните си дейности.

"Виждаме го всеки ден тук. Отиваме в болниците и откриваме боеприпаси и тунели под тях. Проверяваме къща по къща и за съжаление намираме тунел след тунел, пълен с боеприпаси и документи, обясняващи как да атакуваме Израел и да избием израелски граждани. На всеки два часа откриваме индикации за нови тунели.

Един от другите старши офицери, майор Елиезер, през деня консултант по ипотечните кредити, махна с ръка към войниците и добави: "Искам да погледнете всеки един от тези мъже. Всеки един от нас е резервист и идва от различен произход, различна къща. И все пак имаме нещо, което свързва всички ни. Всички сме в армията и всички чувстваме връзка с Израел."

Той казва, че след 7 октомври някои от мъжете не са изчакали да бъдат повикани, а са се появили в базите за прием в армията.

"Опитваме се да видим как можем да приемем ситуацията и да я завършим по най-добрия възможен начин, защото искаме да се върнем при семействата си, но ще останем тук толкова дълго, колкото е необходимо, докато разберем, че семействата ни са в безопасност. Всеки в Израел познава някой засегнат и знае болката и агонията на този ден."

Преди медиите да напуснат осеяната с развалини Ивица, полковникът има донякъде изненадващо последно послание към хората от Газа и целия свят. Въпреки разрушението, причинено само за месец, той изрази надежда, че хората от Газа могат един ден да се върнат и да живеят "мирно" там.

"Мисля, че обикновените цивилни в Газа искат нормален живот. Никой не иска войни на всеки шест месеца или на всеки шест години", казва той. "Но Хамас е терористична организация и те наложиха своя дневен ред на невинни цивилни. И се надявам, че след като унищожим Хамас, цивилните ще се върнат тук. Вижте, преди 20 или 30 години хората от тук идваха в Тел Авив и Ашкелон и ние идвахме тук, за да търгуваме. Ако искаме, може да бъде отново спокойно място, нормално място. Това може да се случи само, ако унищожим Хамас."

Но в Бейт Ханун унищожаването на Хамас също означава цялостно разрушаване на градове и села – дори самите пътища и улички са едва забележими.

Бронирани булдозери Левиатан, наречени "Плюшени мечета" – обикновено използвани за изравняване на домовете на терористите на Западния бряг – сега се опитват да разчистите отломките от едната страна и поне да направи пътните артерии отново проходими.

Този призрачен пейзаж от бомбардирани къщи, с огромни плочи от зидария и стоманобетон, осеяли земята, е само предвкусване на градското бойно поле, където най-тежката битка на Израел – по улиците на град Газа – тепърва предстои.