Лудото куче с нежната душа

През изминалата седмица светът на музиката загуби една от ярките си звезди. След тежка битка с рака Джо Кокър почина на 70 години. Би Би Си го определя като дивия глас на рокендрола, който постигна огромен успех, влагайки душата си в песните на други автори.

Кокър прави големия си пробив с кавър на парчето на “Бийтълс” “With A Little Help From My Friends”, като стига до №1 в британските музикални класации през 1968-ма година. Получава поздравителна телеграма лично от бандата от Ливърпул. Самият рокаджия разказва години по-късно как сър Пол Макартни му признава: “Очевидно е, че твоята е най-добрата версия на тази песен”.

Ритъм енд блус легендата Рей Чарлз определя родения в Шефилд Кокър като един от трите най-добри блус певци в света – редом до Арета Франклин и Марвин Гей. Подобни комплименти съвсем ясно показват какво уважение е заслужил певецъг за силата на гласа си.

“With A Little Help From My Friends” демонстрира на света как Кокър може да вдъхне нов живот на вече съществуваща песен. Оригиналът е част от албума на “Бийтълс” “Sergeant Pepper”, излязъл през 1967-ма година в изпълнение на Ринго Стар. Но след като Кокър изпълнява своята версия песента се превръща в истински хит.

А изпълнението му на фестивала в Уудсток през 1969-та година го издига като истинска звезда в Съединените щати. Впоследствие реди хит след хит като “Delta Lady”, “The Letter”, “Cry Me A River”, “You Are So Beautiful”, “It's A Sin When You Love Somebody”. Печели Грами за “Up Where We Belong” (от филма “Офицер и джентълмен”) и дори изпълнява парчето в дует с Дженифър Уорнс на церемонията по раздаването на наградите “Оскар” през 1982-ра година.

Джо Кокър започва работа като газов техник през деня, а вечер изнася концерти с различни рокендрол банди. Използва псевдонима Ванс Арнолд, като изпълненията му подгряват групи като “Ролинг Стоунс” и “Холис”.

По-късно през кариерата си Кокър признава, че се е учил от Рей Чарлс и бил негов най-страстен поклонник. Първият му сингъл също е кавър на “Бийтълс” “I'll Cry Instead”, но не постига особен успех и певецът губи контракта си със звукозаписната компания.

Но не се отказва и продължава да пее на живо. Получава нов договор и записва “With A Little Help From My Friends” с помощта на своя колега и китарист Джими Пейдж. След като се превръща в звезда на Острова, Кокър тръгва към Съединените щати и печели симпатии още с първата си изява – в “Шоуто на Ед Съливан”. След това става хедлайнер на турнето “Лудите кучета и англичаните”, което включва 34 други музиканти и води до запис на хитов албум и филм.

Турнето изцежда Кокър и води до сериозна лична криза. С отминаването на 70-те певецът си печели репутация на човек, злоупотребяващ с алкохол и наркотици и често се излага по време на концерти, включително и като повръща на сцената.

“Хората ми казваха колко зле съм се представил, но аз отказвах да им повярвам”, спомня си Кокър. “Когато ми пускаха запис си мислех, че има повреда в касетата, за да звуча толкова зле. Знаех, че не пея така. Но впоследствие осъзнах, че съм аз”, продължава певецът.

В друго интервю той разкрива: “Ако бях по-силен психически, можех да устоя на изкушението. Но в онези дни нямаше рехабилитационни центрове. Наркотици се намираха без никакъв проблем и аз скочих с главата напред”.

Едно от най-големите унижения идва по време на турне в Австралия през 1972-ра година, когато е депортиран за притежание на наркотици и сбиване в хотел в Аделаида. Според историята, когато на мястото на побоя пристигнали полицаи и попитали дали Кокър има марихуана, той отговорил: “Би трябвало да имам някъде тук”.

Животът му се променя, след като среща жена си Пам през 1978-ма година. “Изборът пред мен беше съвсем ясен – или се стягам и се връщам в правия път, или се самоубивам с наркотици”, признава Кокър. Така се стига до дуета с Дженифър Уорнс, който изстрелва британския изпълнител отново на върха.

Останалото е история. Кариерата му тръгва нагоре. Издава общо 40 албума, включващи хитове като “Summer in the City”, "What Becomes of the Brokenhearted", "You Can Leave Your Hat On" и "Unchain My Heart".

Когато не е по концерти, живее в ранчото си в Колорадо, където той и Пам държат ресторант “Лудото куче”, който се радва на огромна популярност.

Ракът отне на Пам нейния спътник и съдружник в семейния бизнес и на света един незабравим глас.