И петте най-лоши филма за 2024 г. са…

Киното. Онова изкуство, което има силата да ни пренася в други светове, да ни вдъхновява и да ни кара да мечтаем. Но понякога, точно когато…аха, магията да дойде…се озоваваме в средата на зрелищен провал. Иронията е, че често най-големите надежди водят до най-големите разочарования. Говорим за филми, които започват с обещания за шедьовър – с мащабен бюджет, звезден актьорски състав и позната история, но вместо това се сриват под тежестта на собствената си амбиция. Това са онези произведения, които трябваше да ни оставят без дъх, но вместо това ни оставят да си мислим: „Е, наистина ли това беше всичко?!“

И тук не става дума просто за леко неуспешни продукции. Става дума за филми, които сякаш сами активно работят срещу себе си, не само със сценарии, а генерално нечии абсурдни решения, според критиците на Entertainment Weekly.

„Жокера: Лудост за двама“

„Продължението на филма на Тод Филипс, който спечели милиард долара, "Оскар" и преобърна жанра, се оказва толкова странно мрачно и анти-кулминационно, че най-добрият начин да го опишем е като гигантски, 200-милионен „среден пръст“ към определени фенове на оригинала.“

Така описва „Жокера: Лудост за двама“ критикът Майк Милър, който очевидно остава толкова разочарован, колкото и останалите зрители.

Въпреки че режисьорът отрича подобно тълкуване, мнозина излизат от киносалона с усещането, че шегата се е стоварила върху тях, като дори героите в самия филм изглежда го усещат, заради репликата на Жокера: „Не мисля, че даваме на хората това, което искат.“

Според Милър, подозренията, че се задава един главозамайващ провал, започват още в ранния етап, когато Филипс разкрива, че филмът ще бъде мюзикъл, но в крайна сметка скованите дуети на Хоакин Финикс и Лейди Гага се оказват най-малкият проблем. Вместо Артър да прегърне напълно лудостта си и да заеме престола си като Клоунския принц на престъпността, както мнозина очакваха, продължението го показва сломен и потиснат, очакващ съдебния процес за своите престъпления.

Любовната му история с харизматичната, но опасна съкилийничка Харлийн „Лий“ Куинзел почти го подтиква към окончателното падение. Но според Милър, както и много от киноманите, вместо това Артър се отказва от маската, разкривайки се като жалкия, разбит човек, който винаги е бил – за разочарование както на Лий, така и на част от феновете.

„Uglies“

Отне цели 19 години, за да бъде превърнат романът за младежи „Uglies“ в игрален филм…а никой в него не изглеждаше грозен? Според киноекспертът Аламин Йоханес (и не само), най-абсурдният елемент в адаптацията е опитът да ни убедят, че Чейс Стоукс, който има малка издатина на носа, Джоуи Кинг, с леко присвитите си очи и Кийт Пауърс, с напълно естествения си вид, са „непривлекателни“.

И това дори без да взимаме предвид несполучливия сюжет на филма, който проследява как в бъдеще учените измислят процедура за „разкрасяване“, която уж предотвратява дискриминация, но всъщност се оказва начин за промиване на мозъци.

Историята се усеща като преработка на вече видени сюжети от “young adult” жанра, но дори и с бюджет на Netflix, „Uglies“ не успява да достигне нивото на никоя от предшествениците си, казва Йоханес.

„Мадам Уеб“

През 2019 г., след успеха на „Отмъстителите: Война без край“, „Отмъстителите: Краят“ и няколко други Marvel филма, които караха комикс-феновете да треперят, изглеждаше, че машината за супергеройски филми на компанията ще продължи да работи вечно.

Но пет години и няколко културни промени по-късно, някои продукции ни карат да си мислим, че киното, посветено на супергероите, сякаш е изгубено в морето – точно като всеки актьор от „Madame Web“, според Кристиан Холуб.

Експертът е на мнението, че това е един от онези съвременни комикс-филми, който изглежда напълно неспособен да оправдае съществуването си и се усеща като комбинация от противоречиви бележки на студиото. По думите му, сред многото проблеми са безполезната способност на главната героиня да вижда бъдещето, която не помага нито на екшъна, нито на сюжета. Но поне беше изиграна от Дакота Джонсън, която внася чар и свежест на екрана.

А фактът, че съвременната звезда Сидни Суини, е облечена като стереотипна ученичка, без никакво логично обяснение, някак си прави нещата още по-странни. Всичко това създава един хаотичен филм, който е толкова объркващ, колкото и забавен, казва още критикът.

„Borderlands“

С толкова награждавана поредица от видео игри, която предлага изобилие от вдъхновение, е направо абсурдно, че „Borderlands“ не успя да покаже по подобаващ начин нищо от това, което прави игрите уникални. Вместо това, успя да се превърне в клиширан, неуспешен опит за имитация на „Пазителите на галактиката“.

Дори закачливите реплики на Клептрап, озвучен от Джак Блек, не успяват да спасят положението, категоричен е критикът Емлин Травис.

Тя смята, че филмовите адаптации на популярни игри винаги са били с променлив успех, но проекти като „The Super Mario Bros. Movie“ и „The Last of Us“ доказаха, че това може да се направи както търговски, така и критически успешно. От нас, добавяме и „Uncharted“, в който Том Холанд, Марк Уолбърг и целия им екип се справиха повече от брилянтно и успяха да заинтригуват и хората, които не изпитват влечение към видеоигрите.

Е, „Borderlands“ също можеше да бъде разкошен. Вместо това, всичко специално в игрите е изцедено до последната капка, оставяйки безжизнени герои, насилена и забравима история и нелепо количество плоски шеги за екскременти и секс.

„Извинявай, „Borderlands“, заслужаваше много по-добро отношение“, заявява Травис.

„Megalopolis“

„Тук няма съмнение – най-лошият филм на годината (а може би и на века) е епичният провал на Франсис Форд Копола, „Megalopolis.“

С това изречение стартира коментарът на филмовия критик Морийн Лий Ленкър, по адрес на продукцията, а в останалата част от него, остава също толкова безмилостна.

Според нея, Адам Драйвър буквално „спи“ през ролята на Цезар Катилина - политик и предприемач, който мечтае да изгради утопичен град, достъпен за всички. Което е изненадващо, защото Адам не веднъж се е доказвал като страхотен актьор и професионалист. Но всеки има слаби моменти, нали? Нали?

Идеята е благородна, точно както и желанието на Копола да внуши оптимизма си чрез това, което очевидно е смятал за своя шедьовър. Но вместо това се сблъскваме с объркан и нелогичен сценарий, изпълнен с архаични виждания за света. По думите на Лий, проблемът не е само, че филмът е лош, а че дори не е интересно лош.

„Megalopolis“ нарушава най-големия грях на киното – да бъде по-скучен от гледането на съхнеща боя. В сравнение, дори катастрофални проекти с „грандиозни“ идеи са по-забавни. Този „подарък“ от Копола със сигурност е такъв, който бихме отказали, категорична е Морийн Лий Ленкър.