Киното и реалността: Колко автентичен е филмът "Конклав" за избора на нов папа?

След смъртта на папа Франциск във Ватикана вече започна подготовката за една от най-тайните и мистериозни процедури в католическата църква: изборът на бъдещия папа или така наречения конклав.

Първата обща конгрегация, която включва кардиналите, които вече са в Рим, започна във вторник сутринта. Тяхната задача е да установят заупокойната литургия, както и подготовката на конклава - тайната среща, на която кардиналите решават в Сикстинската капела кой ще бъде следващият върховен понтифекс. 

Единствените "подробности", свързани с тази процедура, бяха разкрити на обществеността в един фантастичен филм – "Конклав". Лентата спечели и Оскар за най-добър адаптиран сценарий, базиран на роман, изпъалнен със свидетелствата на кардинал Кормак Мърфи-О’Конър, който участва в Конклавите от 2005 и 2013 г. 

Филмът "Конклав" е режисиран от Едуард Бергер и с участието на Ралф Файнс, който играе камерлинг, натоварен да наблюдава процеса на избиране на папа. 

Макар и художествена измислица, филмът "Конклав" успява, според Forbes, да представи достоверно много аспекти, неизвестни досега на публиката, относно тайната процедура, по която кардиналите избират бъдещия глава на католическата църква.

Терминът "Конклав" произлиза от латинското "cum clave", което буквално се превежда като "с ключ" и показва тайния характер на срещата, провеждана буквално при затворени врати.

"Процесът на гласуване е много добре отразен", признава пастор Томас Рийс, доктор по политически науки и колумнист в изданието Religion News.

Показаните във филма урни, използвани за гласуване и в които се изгарят бюлетините на кардиналите, са "перфектни копия" на използваните в действителност. Освен това филмът успява да улови автентични детайли като пристигането на кардиналите във Ватикана, "паузите за цигари" преди началото на гласуването, одеждите, носени от кардиналите (между другото "Конклав" беше номиниран за Оскар и в категорията за костюми), къщата за гости на Ватикана (където са настанени кардиналите, присъстващи на Конклава), дори "кафенето", където те се хранят. 

"Те разбраха много от детайлите правилно“, казва Катлийн Спроуз Къмингс, историк на католицизма в Нотр Дам, който следеше отблизо избора на папа Франциск през 2013 г., пред The Guardian. „Филмът свърши наистина добра работа в балансирането на човека – хора, мъже, които са амбициозни, които имат много силни чувства относно това, от което се нуждае църквата – и Светия Дух“, за който католиците вярват, че ръководи процеса."

Освен това, както се случва в действителност, по време на конклава кардиналите са напълно изключени от реалността. 

Една от най-добре реконструираните сцени е тази на ритуала в края на процеса на гласуване: бюлетините се зашиват заедно на ръка и след това се хвърлят в урните, за да бъдат изгорени, заедно със специално химическо вещество, което генерира черен дим (ако не е взето решение) или бял дим (ако е избран нов папа). 

Други детайли, вярно възстановени във филма "Конклав", показват запечатването на папските апартаменти, унищожаването на папския пръстен и щателната проверка на Сикстинската капела за възможни микрофони.

„Показва много от детайлите правилно“, съгласява се Бил Кавано, професор по католически изследвания в университета DePaul, цитиран от The Guardian. 

Бергер, сценаристът Питър Страуган и продуцентският екип са говорили много пред медиите като част от кампанията на филма за наградиге "Оскар", като са описаха  щателния изследователски процес на продукцията, който не включва пряко Ватикана, за да се избегне неправомерно влияние. Вместо това екипът интервюира множество кардинали за общи подробности, обиколи Ватикана и пресъздаде Сикстинската капела в Cinecittà Studios в Рим. Религиозни съветници се консултираха относно архаични процедури, които не са официално потвърдени, но са се предавали през вековете, като например процеса за премахване и унищожаване на пръстена на мъртвия папа.

„Беше забележителен начинът, по който взеха нещо, което е тайно, и наистина презсъздадоха голяма част от него правилно“, коментира Къмингс.

Филмът, добави тя, „има представа за видовете разговори, които се случват преди конклава“, по време на това, което се нарича обща конгрегация, където всички кардинали – включително така наречените „кралетворци“ на възраст над 80 години, които са твърде стари, за да гласуват – пътуват до Рим за разговори и срещи за бъдещето на църквата.

Неофициалното бърборене около изборите започна сериозно през февруари, когато Франциск се разболя тежко от пневмония. Но от тази седмица действието, описано във филма, повече или по-малко ще започне. 

„Те ще вечерят, ще се събират в апартаменти“, обяснява Къмингс. "Ще има: "кой кого подкрепя? Има ли ясно мнозинство? Има ли ясен фаворит?" Всичко това се случва."

Филмът очертава тези разговорите между различните фракции, ръководени от архетипи: кардинал Гофредо Тедеско (Серджо Кастелито), италиански реакционер, представлява консервативното крило на църквата, противопоставящо се на намаляващите ограничения. Кардинал Алдо Белини (Стенли Тучи), водещият либерален кандидат, се стреми да реформира църквата по пътя на покойния папа. Нигерийският кардинал Джошуа Адейеми (Лусиан Мсамати) представлява големия процент практикуващи католици в глобалния юг - той ще стане първият черен папа, който обаче е твърд хомофоб. Кардинал Джейкъб Трембли (Джон Литгоу) е проницателен и явно амбициозен американец, стремящ се към власт. А кардинал Томас Лорънс (Файнс, чийто чичо Никълъс Лаш беше един от най-известните католически богослови в Англия) действа като умерен, обвързан с традициите миротворец, въпреки това изкушен от лична амбиция и симпатии към либералното крило.

Тази фракционност се свързва с църква, бореща се с либерални и консервативни визии, но политиканстването вероятно е „малко преувеличено“, казва Кавано. 

„Кардиналите не попадат точно в прогресивните и консервативните лагери … като цяло, това е много по-скоро смесена торба.“

„Те със сигурност са карикатури, но също така улавят нещо, което е истинско“, на мнение е Къмингс. "Със сигурност има хора, които са традиционалисти, които смятат, че папа Франциск е отишъл твърде далеч в срещите си с хора от периферията. Има хора, които искат неговото наследство да продължи точно по същия начин." 

По-сложно е как тези видения се развиват в избори, включващи 135 кардинали, много от които са назначени от Франциск.

И Кавано, и Къмингс все пак отбелязват някои неточности, като например влиятелното присъствие на кардинал Бенитес (Карлос Дийз) - мексикански кардинал, назначен тайно („in pectore“) от папата преди смъртта му за архиепископ на Кабул, който се очертава като претендент и в крайна сметка – предупреждение за спойлер! – става новоизбраният папа.

„Идеята, че кардинал in pectore може просто да се търкулне до конклава и да каже: „Хей, тук съм, за да гласувам“ – това всъщност не може да се случи“, обяснява Къмингс. „Един кардинал не получава привилегиите да бъде кардинал, докато не бъде публично обявен за такъв.“ 

Ролята на Файнс като камераленго – ключовият сановник, натоварен от папата да наблюдава прехода – също е зле дефинирана, както и човекът, който постоянно го информира за новите развития, които той не трябва да знае. (Филмът правилно отбелязва, че ролята на камерленго не дисквалифицира кардинал от това да бъде избиран за папа, въпреки че е необичайно. Според Times само двама камерленго са били избирани някога за папа: Джоакино Печи, като папа Лъв XIII през 1878 г., и Еудженио Пачели, като папа Пий XII през 1939 г.) 

Тъй като колежът е наистина изолиран, малко вероятно е монахинята на Изабела Роселини да обикаля наоколо през нощта. Никога не е имало доказателства за това, че кардинал е купувал гласове, както се твърди срещу кардинал Трамбле. И логистиката на бомба, взривяваща прозорците на Сикстинската капела, в терористична атака, приблизително подобна на „октомврийската изненада“ на Ватикана, според Къмингс, е много малко вероятна.

"Но процедурно са се справили правилно“, казва тя. „Естетиката беше абсолютно зашеметяваща.“

Като оставим настрана техническите неточности, Къмингс посочва един момент, който улавя известна емоционална истина за изборите за папа: когато новопостъпилият кардинал Белини пита Лорънс какво ще бъде неговото папско име. Лорънс твърди, че никога не е мислил за това. Но по-късно той признава, че ще бъде Джон.

„Просто обичам този момент, защото, разбира се, ако сте кардинал, имате в ума си поне едно папско име“, казва Къмингс. 

Един от най-добрите момети във филма, който се се появяваше в мемета в продължение на седмици, беше упоритото нежелание на кардиналите да бъдат папа, докато обвиняваха други, че искат да бъдат папа.

„Разбира се, никой не казва, че иска да бъде папа“, казва Къмингс. „Мисля, че това наистина улавя човечността на кардиналите.“

Също така вярна беше присъщата мистерия около това как някой ще действа като папа. 

„След като избереш някого, не знаеш точно кой ще се окаже той“, обяснява Кавано. 

Пий IX, например, е избран през 1846 г. като прогресивен папа, но става голям консерватор, след като е принуден да избяга от Рим поради революциите от 1848 г. Йоан е избран за миротворец през 1958 г., но в крайна сметка свиква Втория Ватикански събор за модернизиране на Църквата. А самият папа Франциск изненада мнозина с (относително) прогресивни позиции по отношение на хомосексуализма и социалната справедливост.

В "Конклава" на Бенитес, новоизбраният папа, разкрива на Лорънс в Стаята на сълзите – обичайната последна спирка, преди публично да поеме тежестта на 2000-годишна институция, пищно представена във филма като кървавочервено кътче - че той е интерсексуален, като по този начин предизвиква твърдите концепции на църквата за пола и кой може да бъде папа. Обратъ е „малко пресилен“, казва Кавано, „но идеята, че никога не знаеш точно кого получаваш, когато избираш папа, мисля, че стига до дъното на самия процес“.

В крайна сметка тези от нас извън Ватикана почти със сигурност ще трябва да спекулират какво се случва в Casa Santa Marta и Сикстинската капела. 

„Не трябва да знаем как гласуват кардиналите“, казва Кавано. 

Предполага се, че това ще остане тайна завинаги. И все пак се носят слухове – беше широко известно, че Хорхе Марио Берголио, известен още като папа Франциск, е бил подгласник на Йозеф Ратцингер, който стане папа Бенедикт XVI през 2005 г. Желанието да се говори в крайна сметка е съвсем човешко. Ако има нещо, което "Конклав" е уловил, това е непредсказуемостта на живите, дишащи, емоционални хора в една институция – или, както казва Кавано, „балансът между тържествеността, святостта и сериозността на това, което се случва, и погрешността на хората, които го правят.“