"На всеки километър" е носталгия по младостта на няколко поколения

Сериалът "На всеки километър" се завърна на малкия екран. От 13 октомври Bulgaria ON AIR започна да излъчва вечната българска лента като част от кампанията си "Великото ни телевизионно наследство".

"Филмът е доказателство как се създава една историческа илюзия и как се лъже със средствата на киното. Лентата е създадена и се развива в условията на пълна липса на конкуренция. Алтернативата по това време в други дни е да гледаш съветска телевизия. Ти си в безалтернативната делничност на устойчивата мизерия, имаш гарантирано само това, как няма да се прибереш и да гледаш сериала", коментира историкът проф. Петър Стоянович в студиото на "България сутрин".

Според него съвременната младеж не е основният зрител на сериала, тъй като при нея няма класическа носталгия. 

"Интербригадисти, партизани, този изключително плосък сблъсък на доброто и лошото няма как да ги вълнува. Даже каскадната част с леки стрелби, премятанията са на светлинни години по-слаби от паралелното световно кино", посочи историкът.

В ефира на Bulgaria ON AIR проф. Стоянович коментира носталгията на поколения към времето на създаване на сериала "На всеки километър".

"Носталгията би била тълкувана еднозначно, ако кажем, че всички зрители на този противоречив сериал са соц оплаквачи. Не е така. Носталгията е нещо, което напомня, че младостта никога повече няма да се върне. Този филм е част от младостта на поне две поколения. Трето се заблуждава, че е и от неговата младост. Когато хапчетата пред теб са повече от спомените, носталгията е глътката кислород, която те връща към живота", обясни проф. Петър Стоянович.

Историкът е на мнение, че в България има в пъти повече производство на актьори и актриси, отколкото имаме нужда.

"И днес българският театър е на изключително добро ниво, винаги ще има втора и трета цедка на кафето. И киното ни доста напредва", каза той.

През 60-те и 70-те години възприемането на актьорите е било много по-различно от днес. Проф. Стоянович припомни, че през тези години не е имало зрители в театралната зала, облечени в друго освен в костюм.

"Днес всичко стана делнично. Човек започна да възприема всички облаги на духовното като проституция - плащаш и получаваш, не си длъжен да имаш чувство и отношение. Липсва уважението, необходимостта все пак да не забравяш, че сцената те дели от един храм на изкуството. Като отидеш облечен почти като клошар, означава, че си влязъл на топло да седнеш", коментира още проф. Петър Стоянович.