Актрисата Стефания Сандрели на 80 г.: Толкова много ми харесва да живея

С кариера, развиваща се изящно в продължение на шест десетилетия и обхващаща най-разнообразни жанрове, Стефания Сандрели остава една от най-многостранните и завладяващи фигури в италианското кино, пише филмовият сайт CinemaItaliaUK за актрисата. На днешния ден тя навършва 80 години.

Често наричана италианската дива, Сандрели нерядко бива ограничавана в рамките на своя емблематичен статут. Тя е възприемана просто като една от забележителните звезди от „Златния век“ на италианското кино – синоним на изтънченост и чувственост, останали в миналото, и събирателен образ на носталгията по следвоенния икономически бум, отбелязва изданието.

Твърде често свеждана единствено до магнетичното си физическо присъствие, Сандрели всъщност е изключително многопластова актриса. Тя си сътрудничи с най-видните фигури на италианското и световното кино, вдъхвайки живот и неподражаем чар на безброй персонажи – от класическата комедия до дълбоката мелодрама, допълва CinemaItaliaUK.

Стефания Сандрели израства в живописния град Виареджо. Наричана понякога в пресата „Лолита“ на италианското кино, Стефания Сандрели изгрява на големия екран едва 15-годишна. Преди това участва в конкурси за красота, танцува прекрасно, от малка мечтае да стане балерина, както и да играе в театъра, свири и на акордеон. Тя прави шеметен пробив в култовата черна комедия „Развод по италиански“ (1961), където си партнира с Марчело Мастрояни под режисурата на Пиетро Джерми.

В интервю за италианския вестник „Ил Месаджеро“ Сандрели подчертава, че Мастрояни е бил изключителен кавалер и един от малкото мъже в киноиндустрията, които са се отнасяли към нея с чисто професионално и бащинско уважение, без да се опитват да се възползват от младостта ѝ. Тя го нарича свой „любимец“ сред актьорите и казва, че му е завиждала за спокойствието и лежерността на снимачната площадка.

Професионалният възход на Сандрели се дължи както на вродения ѝ талант, така и на нейната забележителна актьорска пластичност. В основата на екранния ѝ магнетизъм стои една зряла и уверена чувственост, която е само привидно прикрита зад воала на девическата наивност, отбелязва сайтът, посветен на италианското кино. Въпреки че Сандрели изгрява благодарение на сексапилната си визия, нейният успех през десетилетията се дължи на много повече от средиземноморските ѝ черти.

С течение на времето Сандрели се утвърждава като истинското лице на т.нар. commedia all’italiana – комедия по италиански, която се характеризира с майсторското съчетаване на черен хумор и социална сатира, показвайки сериозни проблеми през призмата на смешното и гротескното. Тази комедия по италиански се среща в емблематични заглавия като „Съблазнени и изоставени“ (1964) и „Алфредо, Алфредо“ (1972) на режисьора Пиетро Джерми и „Обичахме се толкова много“ (1974) на Еторе Скола, допълва CinemaItaliaUK.

Впоследствие Стефания Сандрели разширява творческите си хоризонти, навлизайки смело в територията на дълбоката мелодрама и провокативното еротично кино. Това съзряване ражда незабравими роли в шедьоври като петчасовия филм на Бернардо Бертолучи „Двадесети век“ (1976), в който италианската актриса си партнира с колоси на европейското и американското кино като Робърт де Ниро, Жерар Депардийо, Доналд Съдърланд и Бърт Ланкастър, „Ключът“ (1983) на Тинто Брас, „Миньон замина“ (1988) и „Шунка, шунка“ (1992) на Бигас Луна, преди актрисата успешно да завладее и света на италианските телевизионни сериали, отбелязва сайтът за италианско кино.

През 2024 г. Стефания Сандрели пристига в София като специален гост на Фестивала на италианското кино, който е част от програмата на „Киномания“. Сандрели очарова почитателите си с позитивно излъчване и чувство за хумор и споделя интересни моменти от живота и работата си, включително от предишното си идване в България, отбелязват тогава организаторите от НДК.

В края на 60-те години италианската актриса снима у нас италиано-българската продукция „Любовницата на Граминя“, като действието във филма се развива през втората половина на XIX век в Сицилия. Режисьор е Карло Лидзани. Освен с италианския си колега Джан Мария Волонте, Сандрели си партнира и с редица български актьори, сред които Асен Миланов, Емилия Радева, Петър Слабаков, Марин Янев, Стойчо Мазгалов, Стоянка Мутафова, Домна Ганева, Васил Попилиев и др.

Ролята на Джема в „Любовницата на Граминя“ носи на Стефания Сандрели наградата за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Сан Себастиан през 1969 г. По време на посещението си в София Стефания Сандрели каза, че пази топли спомени от снимачния процес в България отпреди 55 години.

В своята кариера Стефания Сандрели получава четири награди от Италианската филмова академия - „Давид на Донатело“, които са италианският еквивалент на „Оскар“. Сред тях е и специалният приз за цялостно творчество. През 2005 г. Международният филмов фестивал във Венеция отличи актрисата със „Златен лъв“ за цялостно творчество.

Сред последните филми с нейно участие е „Партенопа“ на режисьора Паоло Сорентино. Във филма нейната героиня произнася една от най-важните реплики: „La mia giovinezza? È durata poco“ („Младостта ми? Трая кратко“), припомня вестник „Стампа“. В интервю за изданието тя отговаря именно с тези думи, когато я питат за младостта ѝ.

„Времето минава, но на мен толкова много ми харесва да живея. Максималистка съм във всичко, бих искала да живея 250 години! Но съм щастлива да завърша артистичната си кариера със Сорентино, след като я започнах с Джерми“, казва преди две години пред италианската агенция АНСА Стефания Сандрели, която в края на филма влиза в ролята на вече остарялата Партенопа.

Днес Стефания Сандрели се изявява като оперен режисьор и както сама признава, обича да слуша класическа музика. Продължава да се снима и в киното.
(БТА)