"Черното топче" - филмът, който трябва да гледате на голям екран

Ако Лос Хавис не обичаха истински киното, никога нямаше да съумеят да направят такъв филм, ако не познаваха любовта, никога нямаше да я разкажат по този велик начин. "Черното топче" е филм събитие, грандиозен и деликатен, суров и нежен, опустошителен, но и изпълнен с надежда. И ако трябва да изгледате само един филм тази година, нека бъде този, пише Никол Георгиева.

Феноменално красив и болезнено откровен, "Черното топче" ни напомня защо киното е толкова велико изкуство и защо в своята най-чиста форма трябва да се консумира именно в киносалона.

В този филм любовта се превръща в поезия, а поезията сама по себе си в кино. Хавиер Калво и Хавиер Амброси, известни като режисьорското дуо Лос Хавис, създават мащабна кинематографична творба, в която историята, литературата и човешкото се преплитат с впечатляваща лекота. Разгръщайки три сюжетни линии в три исторически периода, филмът проследява съдбите на три поколения хомосексуални мъже, изправени пред общественото отхвърляне, политическото насилие, семейните травми и невъзможността да бъдат себе си. От Испания в навечерието на Гражданската война до съвременния свят, Лос Хавис изграждат многопластов разказ, чиито нишки умело се заплитат една в друга пред очите на зрителя почти неусетно.

Макар и натоварен с не лека историческата и социалната мисия, "Черното топче" е преди всичко филм за любовта. За любовта, която се ражда въпреки обстоятелствата, тук и там, преди, по време на и след войната. "Черното топче" не критикува, но не се и подчинява, разказва за любовта отвъд обществените норми, отвъд всичко познато и непознато, правилно и грешно. "Черното топче" е за неизречените думи и пропуснатите възможности, за насладата най-накрая да се подчиниш на себе си, а не на очакванията на обществото.

Често се случва да си говорим колко е "красив" един филм "колко хубаво е сниман", обикновено в основат на разговора стои филм със слаб сюжет, които ни се е искало да харесаме малко повече. В този ред на мисли, не бих искала да задълбаваме колко красив е "Черното топче", но би било абсолютно нелогично да не спомена, че всеки кадър е същинско произведение на изкуството. Визуален свят, в който всичко е на мястото си, дори хаосът.

"Черното топче" не чака да бъде забелязан или харесан, той атакува, още първата сцена те хваща за гърлото и ей така безмилостно те държи в следващите 155 минути. А саундтракът звучи в главата ти дълго след тях.

Актьорският състав несъмнено е едно от най-важните парчета в пъзела на Лос Хавис. Безкомпромисна е екранната химия между Алваро Лафуенте Калво и Мигел Бернардо, в която нежността, страхът, желанието и отчаянието се усещат дори в най-тихите моменти. Специално внимание заслужава и участието на две от най-големите имена в световното кино - Пенелопе Крус и Глен Клоуз. Круз е неотразима в ролята на певицата Нене Ромеро, а музикалната ѝ сцена е вихрушка от емоции, и определено един от най-ярките моменти на филма.

Литературната връзка, вдъхновила сценария е не по-малко впечатляваща. В основата на "Черното топче" стои едноименната незавършена пиеса на Федерико Гарсия Лорка, от която са запазени едва няколко страници, както и от драматургичната творба "Тъмният камък" на Алберто Конехеро. Убийството на Лорка през 1936 г. прекъсва не само живота на един от най-значимите испански поети, но и възможността да завърши вероятно една от най-великите си истории. Девет десетилетия по-късно Лос Хавис решават да завършат започнатото от Лорка и вдъхват нов живот на текста му.

Присъствието на Лорка във филма надхвърля обикновената литературна препратка, но отвъд него "Черното топче" се превръща в своеобразно продължение на творчество му – опит да се даде глас на онези, които историята е принудила да мълчат.

Не е изненадващо, че "Черното топче" предизвиква истински международен фурор. Световната му премиера в конкурсната програма на 79-ия филмов фестивал в Кан е посрещната с над 20-минутни овации, а Лос Хавис получават престижната награда за най-добра режисура, която поделят с Павел Павликовски. Международната критика е единодушна за неоспоримите качества на филма, но по-важна от това е оценката на публиката. Филмът спечели както награда на публиката на Международният филмов фестивал в Сан Себастиан, така и в Торонто, в IMDb държи високата оценка от цели 8 звезди, а в Rotten Tomatoes за момента е спечелил цели 92% одобрение.

"Черното топче" е избран и за официалното предложение на Испания за наградата "Оскар" в категорията за най-добър международен филм, като името му все по-често се появява и в дискусиите около възможните претенденти за най-престижното отличие - за най-добър филм.

Отвъд фестивалните отличия и международното признание обаче, най-голямата сила на "Черното топче" остава способността му да предизвиква неподправена емоция. Личната трагедия се превръща в колективна памет, а любовта – в своеобразна форма на съпротива срещу забравата.

"Черното топче" е кино в най-чистия му вид. Сетивно преживяване.

Тази година българската публика има изключителната възможност да се докосне до филма на голям екран в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който ще се проведе от 15 октомври до 8 ноември. Интересът към "Черното топче" вече е огромен, а присъствието му в програмата е повод за истинско вълнение. Защото има филми, които заслужават да бъдат гледани именно в киносалоните, а "Черното топче" несъмнено е един от тях.