Краят на света идва на... петък, 13 ноември 2026 г.?

През 1960 г. престижното научно списание "Сайънс" публикува сериозно математическо изчисление, според което човечеството ще загине на 13 ноември 2026г., задушено от собствената си численост. 66 години по-късно се връщаме към една прогноза, колкото абсурдна, толкова и математически безупречна.

През 1960 г. "Сайънс", едно от най-авторитетните научни списания в света, публикува статия със заглавие:

"Краят на света: петък, 13 ноември 2026 г."

В нея се предвижда, че на тази дата човешкото население ще достигне безкрайност, което на практика ще доведе до собственото му унищожение.

Необикновеното предсказание предизвиква широк обществен отзвук. Още по-изненадващо е, че изследванията и изчисленията, върху които то се основава, изглеждат убедителни и привличат продължително внимание от научната общност. 

Автори на статията са австро-американският професор и специалист по кибернетика Хайнц фон Фьорстер и двама негови студенти - Патриша М. Мора и Лорънс У. Амио. Според тях човешките популации представляват особен случай, тъй като растежът им може да надхвърли експоненциалния темп и да се ускорява непрекъснато.

"Нашите пра-пра-правнуци няма да умрат от глад. Те ще бъдат смазани от тълпата", твърдят авторите.

Статията често е цитирана, а прогнозите ѝ изглеждат забележително точни - поне до около 1993 г., когато световното население започва да нараства по-бавно от предвиденото. Днес глобалната раждаемост е малко под половината от равнището си през 1960 г.

Надяваме се 13 ноември да бъде обикновен ден за всички нас

Статията обаче остава впечатляващ пример за съчетанието между научна строгост и изкуство на сценичното представяне.

В средата на XX век растежът на световното население предизвиква все по-голямо безпокойство заради опасенията от недостиг на ресурси и геополитически конфликти. Тези страхове до голяма степен се основават на мълчаливо или изрично възприемане на малтусианската идея, според която населението може да расте експоненциално, но постоянно е ограничавано от способността си да произвежда достатъчно храна.

В своята статия фон Фьорстер и съавторите му обаче излагат тезата, че човешката популация може да е изключение. Благодарение на способността ни да общуваме и да създаваме "коалиции" за решаване на проблеми увеличаването на гъстотата на населението може просто да разширява възможностите за сътрудничество. Така числеността ни би могла да нараства по-бързо от експоненциалния темп, с непрекъснато ускорение.

За да подкрепят тезата си, учените използват 24 оценки за световното население през последните 2000 години. Данните според тях показват, че числеността на човечеството действително непрекъснато е надхвърляла прогнозите. Всичко това е представено в сдържан научен стил, подкрепен със сложни математически уравнения.

След това фон Фьорстер и колегите му екстраполират историческите данни и изчисляват, че при непрекъснато ускоряващ се растеж човешкото население ще се стреми към безкрайност през 2026 г.

За щастие, същата способност за сътрудничество, която е допринесла за развитието на човешкия вид през цялата му история, би могла да предотврати катастрофата. Тъй като едва ли бихме искали да съкратим продължителността на живота си, заключават авторите, трябва да обединим усилията си, за да намалим наполовина световната раждаемост.

Публикацията незабавно предизвиква сензация. "Тайм" и "Ню Йорк таймс" ѝ посвещават статии. Тя вдъхновява и комиксовата поредица "Пого", а редица коментатори я възприемат като ироничен начин за осмиване на страховете, свързани с демографския растеж.

Вместо да затихне, историята придобива неочакван обрат

Когато "Сайънс" публикува писма от математици и демографи, критикуващи изследването на фон Фьорстер и колегите му и определящи го като "нелепо" и "очевидно абсурдно", авторите отвръщат остро. Те отново защитават валидността на изчисленията си и изводите, произтичащи от тях.

От 60-те до 80-те години на XX век уравнението за "края на света" редовно се цитира в учебници по генетика, екология и демография, обикновено приемано буквално.

"Идеята за демографския край на света се запази отчасти, защото прогнозите се оказаха много точни - поне за известно време."

Теорията намира приложение и в по-неочаквани контексти. През 1963 г. представител на химическата промишленост я използва пред парламентарна комисия в Канада, за да обоснове необходимостта от употреба на химически пестициди. Според аргумента му те били нужни, за да се изхранва население, което предстояло рязко да нарасне.

През 1971 г. същото предсказание е цитирано в дело за аборт пред Върховния съд на САЩ, предшестващо решението по делото "Роу срещу Уейд". То е използвано в подкрепа на тезата, че няма достатъчно убедителна причина правителството да насърчава увеличаването на населението.

Идеята за демографския край на света продължава да се разпространява отчасти заради точността на прогнозите - поне в определен период

Основното уравнение в статията дава по-надеждни предвиждания от тези на повечето демографи през 70-те и 80-те години.

Едва около 1993 г. тази точност започва да намалява и световното население се оказва в траектория на по-бавен растеж от прогнозирания. Човечеството започва да прави именно онова, за което фон Фьорстер и колегите му са призовавали. Днес глобалната раждаемост е малко под половината от равнището си през 1960 г.

Вероятно няма да се събудим на 13 ноември, петък, "смазани от тълпата". Преди да забравим тази история и да започнем да се подготвяме за следващия сценарий за края на света обаче, си струва да се запитаме на какво може да ни научи тя, пишат от БГНЕС.

Според автора на текста поуката е свързана с начина, по който представяме убежденията си пред света. В определен период от живота си Хайнц фон Фьорстер е бил фокусник. Класическите принципи на сценичното представяне сочат, че успешната илюзия преминава през три етапа: подготовка, драматичен обрат и финално разкритие, което връща нещата към нормалното.

Статията на фон Фьорстер и неговите съавтори предизвиква сензация, като съчетава класическо научно съдържание с провокативно заглавие и драматичен извод. Трайното ѝ въздействие се дължи на факта, че зад ефектната презентация стоят сериозни изследвания и солидна аргументация.

Да използваш абсурда, за да привлечеш вниманието на света към сериозен проблем - това е истински магически трик.