Фестът в Балчик: Ден 8-ми, последен

Автор: Алипи Петров

Последната вечер от Music in the Palace вещаеше пълна лудница и точно така се получи!

Четири абсолютно различни групи яхнаха голямата сцена в центъра на града и почти я разковаха. Публиката също взе дейно участие.

Най-напред, огрявани от последните за деня слънчеви лъчи, пред фестивалната тълпа излязоха трупащите все повече плюсове на родна почва Tri-O-Five. Колоритна формация миксираща електроника, фънк, соул, джаз и Господ знае още какво, с убедителен тъмнокож "ем си" и солидна музикална база, те бързо печелят онези, които случайно още не са чули за тях. По принцип досега не съм попадал на недоволни от Tri-O-Five, а познавам доста претенциозни музикални сноби.

С настъпването на летния мрак, на сцената един по един излизат шантавите типове от Babyface Clan, които се впускат в дълга версия на парчето "O:Mutuality" от саундтрака на филма "Пансион за кучета". Тя захласва, отнася и хипнотизира...докато на сцената не се появи откаченият Насо Русков. С него концертът се превръща в повече от концерт...става спектакъл. Именно затова публиката следи всяко негово движение и се поддава на закачките му, че "ей сега ще изсвирим забележителна любовна елегия" и тем-подобни. Babyface Clan изпълняват няколко нови парчета, от които става ясно, че новият им албум ще бъде сериозно възпламенителен и значително по-предизвикателен от култовия Romantica. Доколкото разбирам трябва да го очакваме тази есен.

След около десет парчета Кланът напуска сцената въпреки възгласите за "още" от страна на публиката. Следва кратка пауза и Music in the Palace продължава с унгарците Beat Dis, които излизат и директно ни почват с микс от трип хоп/рок/електроника и още нещо, още много нещо.

Групата използва женски и мъжки вокал, подобно на бристълските легенди Massive Attack, с които често ги сравняват. На моменти наистина звучат подобно, в други - съвсем различно и чудато. Имат мощ, имат сила, имат притегателна енергия. Това е достатъчно.

Почти сме готови да си кажем "е, добър фест стана", когато на сцената излизат американските инди-геридж рок-соул легенди The Bellrays и буквално ни изкъртват! Няма майтап! Тази група обединява енергията на Ramones, Dead Kennedys и женски вариант на Джеймс Браун в едно експлозивно цяло. Не знам за петчасовия концерт на Manowar, но от двучасовото торнадо на Bellrays в Балчик дълго ще ме побиват приятни тръпки. Динамиката на тази банда е възмутително яка, сработката къса глави, а вокалистката Лиса - участвала в някои от хит синглите на Basement Jaxx и Crystal Method - просто хваща и сцената и публиката и каквото й падне за гушата, и не спира докато не разпердушини всичко! Сетът на Bellrays продължава дълго - тази емблематична за американския независим соул рокенрол банда трудно ще се умори, защото е истинска и не е дошла просто да грабне кинтите. Само мога да си мечтая, че един ден ще свирят и в София, където публиката несъмнено ще полудее по тях.