EXIT experience - Част първа

За единадесета поредна година популацията на красивия дунавски Нови Сад се увеличи с около 165 000 човека, които бяха решили за пореден (или пръв) път да изживеят музикално-фестивалното приключение, наречено EXIT.

Дори и със сравнително по-скромен лайн-ъп тази година, фестивалът отново доказа своя имидж на един от най-добрите в Европа.

За четирите фестивални дни зад оградите на уникалната Петроварадинска крепост пяха, свириха, пиха ракия, играха хоро и трещяха над 100 артиста, сред които някои от най-оборотните на глобалната музикална сцена в момента.  Faith No More, The Chemical Brothers, Placebo, David Guetta, Missy Elliot, Mika, Josh Wink, Röyksopp, Pendulum бяха имената, изписани с най-големи букви, като освен тях хилядите се насладиха на музикалните изпълнения на още много знайни и незнайни певци и формации от Сърбия и цяла Европа.

Но за тях по-късно, защото Exit е нещо много повече от музика. Exit е приключение. И така...

Къмпингът

Разбира се, експириънсът на мераклиите за EXIT приключения изобщо няма да е пълен, ако решат да не се присъединят към хилядите къмпингуващи, разположени в специалния фестивален къмпинг.
Той е обособен от мястото на самия фестивал, като тази година беше позициониран на една обширна поляна в горната част на Петроварадин.
Тук трябва да се наблегне над думата „горна“: ако мястото е същото и догодина, то отсега се подгответе за един доста активен преход от крепостта до кемп зоната, като пътят е (не)завидно стръмен.

Тук трябва да сложим и един минус на организаторите, по презумпция отличници, защото единственият възможен транспорт до палатките бе един местен автобус, който е по-скоро легенда: никой не го е виждал, но всички са убедени, че съществува.

Така че, без значение дали сте си наумили да се разходите из Нови Сад и Дунав през деня или просто сте решили да си тръгнете след поредната смазваща фестивална вечер през нощта, пътят до палатката ще виси неизменно в съзнанието ви като една досадна и упорита като дунавски комар прокоба.
Веднъж качите ли се обаче започва веселбата. След като по пътя сте се сдобили с всичко: от студена бира, ракия на шотове и нелегални цигари, до сандвич с плескавица, тениски, чанти и обувки и всякакви невероятни асортименти от стоки, предлагани от местните (несъмнено изповядващи философията „фестивал година храни“), вие ще сте напълно свободни да се насладите на разнообразните забавления, които предлагат кемп сцената и не по-малко атрактивните фестивални люде, събрани от Англия и цяла Европа и решили да си отпуснат душичките като за последно.

Условията са доста прилични – има достатъчно душове, че да насмогнат на хилядите изцапани тела, жадуващи за сапун и студена вода, която да ги отрезви. Буквално. Има и мивки с питейна вода, както и безчет химически тоалетни. Е, гледката в последните определено няма да бъде най-хубавото нещо, което сте виждали, но пък похвално за организаторите биваха чистени по няколко пъти на ден.
И един съвет: къмпингувайте в гористата част, защото в противен случай парещото слънце ще ви буди точно в шест и половина сутринта, а единственото ви спасение в радиус 50 метра ще са локалните кафета, под чиято сянка са изпаднали в амок и легнали буквално един върху друг десетки младежи от едни по-специални английски съсловия, върху които щете – не щете ще се наложи да стъпвате, за да се доберете до първата възможна маса на сянка.

На фестивал, като на фестивал. А сега право по пътя надолу към крепостта...

Входовете

Няма да се преувеличи, ако се каже че организацията на сръбския фестивал е зверска. Посетителите биват претърсвани толкова щателно, че от една страна чак дразни. Решите ли да отидете за пръв път горещо ви съветваме да си вземете само пари и документи, освен ако не искате да отвисите най-малко 20 минути пред масите не фейсконтрола, където целият ви личен багаж ще бъде щателно претарашен, цигарите извадени, а всички подозрителни вещи (като ампули рибено масло и по-остри бижута) безвъзвратно конфискувани.
Веднъж влезли в дебрите на самата Петроварадинска крепост обаче няма да искате да излезете, а дори и да искате няма да можете (ако искате да се върнете след това, защото повторно влизащи не се допускат). Но това не е толкова важно.

Петроварадинската крепост

Влезете ли във вътрешността на фестивала директно ще попаднете в една невероятна атмосфера, която ще ви подейства като моментален стимулатор на емоции и адреналин. Огромната вътрешна територия е разделена на три обширни части, в които са разположени двадесетина различни сцени, предлагащи музика и емоции за абсолютно всички възможни вкусове.
Освен Main Stage, където общо взето се случват всички големи събития Exit ще залее с огромни количества рок, хардкор, метъл, реге, фюжън, диско, пък, поп и каква ли още не страхотна музика. Особено зрелищна е Dance Arena, която погледната отгоре прилича на жив организъм, който вибрира и трещи, а съставните му части са хилядите хора, слели се една могъща еднородна маса, поклащаща се в унисон със зверските бийтове.

Проходите и самите пътища на крепостта пък са изпъстрени с всякакви чил зони, арт инсталации, сергии за сувенири, будки за храна, кафенета, екрани, кина и какво ли още не. Горещо ви препоръчваме да обиколите по-горните етажи на крепостта по залез слънце. Гледката на Нови Сад с хилядите си светлини и мостове над Дунав ще ви спре дъха.

Все пак не се отплесвайте много, ето и малко общи снимки от феста.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.