Spirit Of Burgas ден втори: визуализация

Вторият фестивален ден в Бургас бе доста по-скромен: от гледна точка на по-човешката температура, осезаемо по-малкия брой хора и доста по-ограничения лайнъп. И въпреки това, от вечерта ще има да се помни много.
Определено най-голямо влияние върху сравнително малобройната публика оказа отсъствието поради болест на едно от най-чаканите имена - Everlast. Изпълнителят отмени гига си в последния момент, което създаде не малко главоболия на организаторите, чудещи се с кого да запълнят дупката в програмата и принудени да върнат голяма част от билетите, закупени специално заради него.

Час - два преди официалния старт на музикалната вечер се разбра, че заместниците ще са доста по-скромни, но достойни - партизаните от Уикеда. Tе определено "удариха кьоравото", защото бяха гласени за Jack Daniel's и качени на Main Stage направиха страхотно шоу. Но за него след няколко реда.

Старт положиха инди типовете от Остава. Те бяха заложили на хитовете от последния си албум "Rock&Roll Soul Designers", както и по-стари песни като "Мини тяло" и "Ще дойдеш ли с мен".

Публиката бе изключително ограничена, но пък тези, които ги харесват останаха доволни.
Уикеда се появиха в 9. Аплодисменти на Ерол и компания, които съумяха да съберат значителен брой хора и, по-важното, да ги задържат до края на пърформънса си. Пичовете ни поднесоха всичко: от класиките "МариАнна", "Sканархия", "Ернесто Чегевара", през кавърите "Най-щастливият ден", та чак до Metallica. Е, с последните не им тръгна много, но пък за сметка на това стриптийзът на "You can leave your head on" определено си го биваше. Ерол "остана" по сутиен, а като знак на обич от публиката получи чифт мъжки боксерки, които си сложи на главата. Заслужаваше се да се види.

През това време на сцената На Тъмно вече се събираха феновете на софийските ска симпатяги Senior Buffo & The Synchronizers. Шайката е абонирана за всяко издание на Spirit и за поредна година поднесе свежи ска ритми и весели рими на отишлите да ги видят и да си отпуснат душиците.

23:00. Unkle. Светът трябва да благодари за британската музикална сцена за много неща. И определено едно от тези неща е Unkle. Спокойно можем да кажем, че трип-хоп бандата е едно от най-хубавите неща, които се случиха на бургаския фестивал от самото му начало,  и едно от най-хубавите неща, които се случиха на българската публика изобщо. На фона на уникално ефектната и въздействаща мултимедия, съставена предимно от елементи от клиповете им (задължително вижте "Follow me down" и "Heaven") групата ни поднесе една страхотна компилация от парчетата от последния си албум "Where did the night fall", както и парчета от класическите "War Stories" и "More Stories". Малко съжалихме, че британците не бяха взели някоя от супер гласовитите и ефектни вокалистки, но и сами се справиха перфектно. Unkle е кълбо от светлина, образи, различни възприятия и музика, която ти действа на "едно по-друго ниво". След Massive Attack мислехме, че сме видяли всичко, но не би.

Малко ни хвана яд, че не можахме да видим Джанго Зе, които изливаха лудите си жаби по същото време на На тъмно. Като гледаме снимките на фотографа ни обаче, ще се доверим, че са се справили подобаващо добре.
Към 1:30 минаваме покрай сцената на път за Светльо и се спираме да послушаме етно формацията Ортаница, която миксира фолклорна музика с тъпани и австралийското диджериду. Музикантите се радваха на завиден интерес от страна на събралата се аудитория,а по някое време се почнаха и хората.

Светльо и легендарните му музиканти няма да цитираме, защото все пак сме официална медия и трябва да спазваме определена цензура. Ще кажем само, че софийският гамен е един от хората, който просто не омръзва, а човек сякаш може винаги истински да се забавлява от неспирно изливащата се простотия. И него и Бичето ще очакваме и догодина с най-голямо удоволствие.

Напускаме Jack Daniel's и с бърза крачка се отправяме към Main Stage, където всички стоят като хипнотизирани и са втренчили погледи в светещото кълбо, в което е застанал DJ Shadow. Това определено е артист, който трябва да се види. Буквално. Такова ефектно и зрелищно шоу почти с "подръчни средства" са способни малцина да направят.
Сюрреалистични сюжети, земята от драконов поглед, светлинни явления, а кълбото на Shadow се затваря и се превръща във фосфорисцираща сфера. След това в светещ глобус, изобразяващ Земята, след това в триизмерна лупа, която увеличава размера на пустинните пясъци. Гледката е неописуема и третата вечер бавно и неусетно се изтича...

Днес тръпнем за Serj Tankian и Gorillas Sound Systems.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.