Фестът в Балчик: Ден 7-ми

Петък, дори през лятото, все пак си е петък! Особено петък вечер, която някак винаги е била "дивата" и онази, в която насъбраното през седмицата трябва да бъде избълвано в обратен залп към сковаващата цивилизация. Конкретно в Балчик, в рамките на Music in the Palace, от петъчната вечер се очаква много, особено като се има предвид покъртителния четвъртък, в който Panican Whyasker и Pozvakowski ни помляха кубетата.

Днес шумната лудост откриват датчаните L.A. Prostitutes. Те са млада банда и това си личи още от момента, когато пристигат за саундчек - доволно опиянчени и пеещи парчета на Bon Jovi.

Да, те не се от Ел Ей, но определено са фенове на рокенрол вълната от този прочут град, превзела половината земно кълбо през 80.-те и накрая умъртвена от мрачните сиатълски хероинови епоси в началото на 90-те. По принцип Дания внася автентичен американски рокенрол в Европа още през 50-те години на миналия век, а по-късно, освен Ларс Улрих, ни даде типични "Ел Ей"-звучащи банди като White Lion и по-интригуващите и интересни D.A.D. Да не говорим за мега фестивала Roskilde. Сега обаче става дума за L.A. Prostitutes и нека започнем с положителното - първо, те изглеждат като рокенрол група и стоят на сцената като такава (макар и в добре познати пози от видеоклиповете, които са гледали като пубери) и второ - звучат убедително и стегнато. Иначе доколко са оригинални или интересни парчетата им е въпрос на лична преценка - специално аз не бях вдъхновен.

Сетът на L.A. Prostitutes завърши тъкмо когато се стъмни и последвалите ги Блуба Лу можеха да използват своите видеоекрани с пълен ефект.

За разлика от последните си няколко концерта, този път Блуба Лу бяха в минимъл състав - само Косьо, Паскалев, две певици, бекинг тракове, компютри и някои други машини. Тази версия на групата лично на мен ми допада особено много. Звучи изчистено, ясно, мощно и въздействащо. Директно и конкретно. Дори ставаме свидетели на чудо невиждано - леко загатнати танцувални маневри ала Pet Shop Boys от страна на соник-архитекта Димитър Паскалев. Толкова усмихнат и разпищолен не ще го видите друг път - ха! Публиката изпада в сериозно умиление и дори ги вика на бис. Тук бих добавил, че двете им бекинг певици се представиха фантастично.

След Блуба Лу идва ред на първия голям хедлайнер на Music in the Palace - Саския Лару и нейната банда, съставена от холандски и американски виртуози, плюс тъмнокожа ем си/вокалистка. Самата Саския излиза по мини пола, на която е закрепена кутия с различни ефекти за тромпета й. Изглежда така, сякаш си е "махнала главата", но свири като обладана от дявола харпия, твърдо решена да ни омагьоса. Музикантите от бандата й са адски добри, това е ясно и няма смисъл да обсъждаме баналности. Добри музиканти има навсякъде по света - имате интернет, можете сами да се убедите. Да, дори в България има немалко, между другото. Вдъхновена от обожаващата я публика, Саския се отпуска в разнообразни тромпет джемове и оставя всеки от групата й да се изяви на съответния си инструмент, без обаче, да прекаляват с досадно солиране тип "аз съм СТРАХОТЕН професионалист, ПОКАЗАХ ли ви, А?". Няколко биса по-късно тя и бандата се оттеглят, след като изсвирват парче, което тя твърди, че е написала "специално за БалСик". Слава Богу, небесата не уринират напористо върху нас и нощта остава приятно хладна, но недъждовна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.