Massive Attack. Недовършената симпатия. Завършеното съвършенство.

Не, това не са преувеличения или надути снобски фрази. Това беше нещото, което се случи на всички нас, щастливците отишли да преживеят концерта на трип-хоп легендите, който се състоя в столичната зала Фестивална вчера, 15 юли, 2010 година.

Нечовеците Grant Marshall (Daddy G) и Robert del Naja  (3D) дойдоха с пословичните си вокалисти Martina Topley – Bird, ямаецът Horace Andy, чийто магнетичен вуду глас познавате много добре и чернокожата Shara Nelson – същата, която навремето изпя култовите Safe From Harm и Unfinished Symphaty.

Зрелището започна Martina, която се качи на сцената малко след 20 часа. Певицата се изявява и като диджейка и демонстрира своите съвършени умения на все още прииждащата тълпа. Тя пя, като след това записа собствения си глас, който след това подложи като основа и пак пя върху нея.

Massive Attack излязоха малко след нея и започнаха с United Snakes и Babel - и двете от новия им албум Heligoland. Тук отново се намесиха Martina и божественият й глас.

Последва Risingson, първото от старите златни и по-познати парчета. Публиката чу познатата мелодия и емоцията започна да се повдига.

Тук трябва да отворим скоба и да отбележим, че сам по себе си Mezzanine е може би най-силния и най-култовия албум на Massive, като всяка песен от него е станала своеобразен химн на групата. Може би по това време групата започва да налага и доста открито своите политически възгледи, което не подмина и нас. На LCD екрана първо на латиница, а после на чист български започнаха да се изреждат цифри и накъсани фрази със статистики, свързани с гладуващите страни, завихриха се страховити икономически анализи и лозунги. И всичко това на фона на зверската музика. Хората вече тотално бяха потънали в Massive.

Последваха изпълнения на Girl I Love You, страхотната Psyche и Future Proof, също от последния албум.
След разтърсващо изпълнение и на Invide me на сцената отново се появи  Martina и изпълни култовата Teardrop в нов аранжимент. На екрана светят две детски очи, а долу публиката реве.

Mezzanine. След това Angel. Температурата в залата е около 35 градуса и от всички се стича пот. Но на никой не му пука. Излиза дядката Horace и подема една от емблематичните мелодии на кралете на трип-хопа. Пълен транс, огромно удоволствие. Гласът му е досущ като на демо запис. Жестоко!

И тъкмо си мислим, че по-добре няма как да стане и излиза уникалната Shara. Подема Safe From Harm и ни връща в далечната 1991 година, когато  Daddy G,  3D и Mushroom издават дебютния Blue Lines. Shara пее та се къса, а публиката не спира да крещи. По-отдадена публика отдавна не съм виждала.

Идва времето на Inertia Creeps и трансът достига своята кулминация. По екрана традиционно започват да вървят огромни червени надписи, които сякаш нарочно се забиват в съзнанието.
Изведнъж по стената теква: „Риана с нов бюст...Ивайла Балакова е влюбена в Берлускони...Кредитни милионери...Бойко Борисов... Слави Трифонов обявява джихат... Митьо Пищова... Деян Икебаната конкурира Радо Шишарката...“ Брутално и разкошно! Българите четат жълтите заглавия и крещят. Екранът свети. Robert del Naja  пее „movin' up slowly”.

Светлините изгасват, музикантите си тръгват. Залата се тресе от крясъци. Никой не им вярва. И с право. След малко се връщат и на бис подхващат Splitting The Atom, а след това и Unfinished Sympathy, отново с  Shara. Завършват Atlas Air и по екрана се появяват световните разписания и електронна карта на света. Отново си тръгват. Отново писъци до небесата.

Връщат се за трети и пореден път и завършват с Daddy G и брилятно изпълнение на Karmacoma. Залата ври буквално и преносно. Приключват с няколко хубави благопожелания и се връщат там от където са доши – от самия космос...

Massive Attack не е просто музика. Massive Attack са икони.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.