Korn се завърнаха с The Path Of Totality

Преди седмица, след няколкомесечно очакване, което реално продължи почти през цялата 2011-та, на пазара най-после се появи  новият, десети студиен албум на американската банда Korn.

Korn се бяха превърнали в една от любимите групи на меломаните в зората на 21-ви век, когато с оригиналното си ню метъл звучене изпъкнаха на сцената и успяваха да се класират в челните места на класациите, дори пред  тогавашните поп икони и бой банди. След това бандата малко се поизгуби от мейнстрийм медиите, но определено това може би повлия още по-добре за истинските й фенове.

С обявяването на новия студиен албум още през пролетта обаче, Korn поставиха нови големи очаквания, тъй като още тогава заявиха, че ще търсят още по-иноваторско звучене. Такова каквото имаха едно време с първоначалния си стил, и че ще поканят за албума много имена от електронната и по-точно от дъбстеп и електро сцена, тъй като искат да вкарат електронно звучене към своя типичен саунд.

В това начинание те без съмнение са успели. The Path Of Totality e наситен с брилянтни електронни изпълнители и звученето му носи футуристичното усещане за далечното бъдеще, мрачно и завладяно от машините.

В този смисъл The Path Of Totality е чудесно описващ атмосферата на филма Матрицата, чийто култов саундтрак беше подобен, както и на бележитата компютърна игра Starcraft.

Режещи дъбстеп звуци са част от почти всяко парче от албума, а сред по-знаменитите имена са Noisia, Kill The Noise, Feed Me и Skrillex. Именно с младия американски DJ Skrillex с истинско име Sony Moore е най-силно обвързан албума. Той се превърна в лицето и водещата фигура на дъбстеп модата през последната година. Освен това той има достатъчно опит в метъл средите, след като преди да се заеме с диджейство и продуцентство беше вокалист и лидер на хардкор бандата From First To Last.

Първият сингъл от The Path Of Totality беше именно със Skrillex – Get Up!, който излезе още в началото на май, и плени голяма част от феновете. Като повиши още повече очакванията за задаващия се проект. Тук вокалистът Джонатан Дейвис умело редува по-бавните си, напевни вокали с изпълнените със злоба и мрак викове, които са гаранция за характерно за Korn силно звучене, а комбинирани с разбиващите удари от Skrillex парчето се превръща в хит.

Освен по него, групата работи със Skrillex и върху първия трак от албума – Chaos Lives In Everything, което бихме описали по абсолютно същия начин, както и по най-силното парче в проекта – Narcissistic Cannibal. Именно тук Korn напомнят на себе си. Дейвис звучи много по-дълбоко и впечатляващо, пее със сърце, а Skrillex звучи много по-бързо и неговите бийтове препускат стремглаво.

Парчетата с Noisia естествено са истинска класа и тук Дейвис и неговите колеги звучат доста силно, а електронният саунд е повече от увличащ. За съжаление обаче другите тракове не успяха да ни впечатлят много, с изключение може би на бонус трака Tension, както и другото парче с Downlink – Sanctuary, което има дяволско звучене. Те определено не са лоши, но някакси очакваш повече, когато дъбстеп изпълнителите сами по себе си създават в днешно време парчета, които не те оставят до стоиш на едно място.

Затова от колаборациите им с една от най-успешните метъл банди на последните 10 години очакванията са за малко повече злоба и бързина, вместо тази монотонност в голяма част от парчетата.

Затова ще поздравим Korn за иновативния им подход, който излиза извън границите на модерните в момента стилове, но може би те ще трябва да се потрудят още малко за да стигнат до резултата, който очакват, или който поне феновете очакват.