Завръщането на инди бандата Bloc Party

Макар че може би не сте ги чували, Bloc Party са една от най-свежите и многообещаващи банди на последните десетина години.

Те се появиха с гръм и трясък през 2004, когато инди музиката точно набираше скорост, за да се влее победоносно в следващите години и да се наложи сериозно сред мейнстрийм стиловете в края на десетилетието.

Тогава звучаха нови, уникални, оригинални и непознати. С дебютния си албум Silent Alarm те впечатлиха публиката, особено в Англия, която веднага се влюби в прекрасния глас на вокала им Kele Okereke, който е с нигерийски корени.

Албумът беше обявен за албум на годината от престижното списание NME, а бруталните хитове Helicopter и Pioneers се прочуха не само сред меломаните, след като намериха място съответно в саундтрака на компютърната игра FIFA и в популярния сериал Ориндж Каунти.

Бандата продължи да се издига и със следващите два албума A Weekend In The City (2007) и Intimacy (2008) доказа, че успехът й не е случаен.

Следващият голям пробив дойде с хита One More Time, който освен като комерсиално парче, успя да се наложи и сред електронните фенове, лансирано от Тиесто, който го миксира.

Ненадейно обаче след това групата се разпада за неопределено време, като членовете й нямат представа дали ще продължат съвместната си работа, след като Kele се концентрира върху собствен проект. Ето че след няколко години почивка една от страхотните английски модерни банди отново е тук.

И докато в последните си два албума те решиха да експериментират с доста по-електронно звучене от първоначалното, то тук Bloc Party се връщат към корените си, звучат много истински и живи, водени от китарите и барабаните си и докосват душата с лиричните си парчета.

Four може би и да е било трудно събиране обратно за членовете на бандата, но това не се разпознава дори за секунда в албума. Той набира бързо сила и докато първото парче So He Begins To Lie се лута между болката и мечтателното напяване, то още следващото започва да се движи в добре познатото темпо на Helicopter. 3 x 3 e истинска наслада за ухото, в която мелодия и вокали се борят за надмощие, но в края Kele взима връх с малко мрачни стонове.

Следва вече излезлият водещ сингъл Octopus, който е страхотна продукция с малко повече поп елементи от типичното за Bloc Party.

В Kettling бандата се съсредоточава върху китарите, така силно представени в целия албум, докато Real Talk е едно много особено отпускарско парче, доста по-бавно от хода на албума, но впечатляващо с нежното изпълнение на Kele.

Началото на Day Four отчасти напомня на Every Breath You Take на The Police и се развива до може би най-приятната балада от Four. Следва каубойското Coliseum, правещо бесен обратен завой в средата към доста по-тежко звучене, преминаващо в psychedelic буря за да се превърне във второто най-добро парче за проекта.

От тези мрачни ритми изведнъж обаче идва енергичното, жизнено и оптимистично V.A.L.I.S., скритото бижу на албума, което дори звучи по-позитивно отколкото сме свикнали да чуваме Bloc Party и може да не допадне напълно на големите им фенове. Truth продължава тази доста светла линия, докато The Healing се впуска в лека меланхолия и самота. За край обаче албумът няма как да завърши по друг начин освен с доста по-бруталното звучене на We Are Not Good People, в което Kele крещи, изпълнен с гняв и объркване, докато китарата не спира да рисува мрачни тонове на безкрайно бързи обороти.
 

Така Four най-вероятно ще остане в двете крайности. За феновете на бандата и на инди рока, албумът ще бъде едно от събитията на годината, макар че групата не предлага нищо уникално ново както преди години. Без голямо водещо парче обаче, албумът най-вероятно ще остане непознат за по-голямата част от публиката, а бандата ще трябва да почака поне до следващата си продукция за да набере отново предишната си популярност.