Протестът на "зелените" разкри, че елитът се страхува

То бе протест, то бе чудо. Едва ли има друго събитие което така да наелектризира всички нас. Наводнения, земетресения, взривове, всичко бледнее пред станалото на Орлов мост в последните дни. Всички, управляващи, опозиция и обикновенни хора се стреснаха от това което наистина стана. Защото тези събития разбудиха спомени за едно събития станала не отдавна, в едни други гоеграфски ширини. Олигархията бе изправена на нокти. Тя се уплаши не нашега. Защо? Каква бе причината?
За да си отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем делеч назад във времето, когато все още нямаше интернет, а мобифоните съществуваха единствено в американските филми, и то с размерите на тухла четворка.
В средата на 80-те години световната олигархия, привършва подготовката за премахването на социалистическата система. Самата система, замислена в началото на 20-ти век , не донася необходимите резултати, но и отгоре на това започват да се забелязват наченки на непредвидени и нежелани ефекти. Започва зараждане на мисловни процеси в обикновенните хора, а това бе и си остава нежелано за олигархията. Поради тази причина трябваше да се предотврати всякакви опити за независимо мислене, като за целта населението трябваше да се вкара в спиралата на моралният и икономически упадък. Под формата на демократични процеси и създавнето на илюзията, че просперитета и благоденствието чакат на прага да нахлуят едва ли не във всеки дом, се извърши смяна на парадигмата и мисловната матрица. Всичко това не би било възможно без съгласието и пълното съдействие на управляващата олигархична върхушка в социалистическите страни. Сделката, както се казва, бе танто за кукуриго. Световната олигархия получи пълен достъп до благата на съответните територии, в това число и човешсият потенциал. Едва ли бихте допуснали, че Запада би тръгнал да прави промени у нас и ли където и да е било с помоща на „Тероите на социалистическият труд”, Братя Мормареви или преподавателите в химическият факултет на Софииският университет. Промени се правят с тези които реално владеят властовите лостове по вертикалата и хоризонталите. Именно с тяхна помощ, бе изтъргувана не само системата(парадигмата), но и територията , кокто и това което се намира под нея, заедно с хората, в замяна на запазването на политическата и икономическа власт. И понеже спуснатата парадигма изискваше многопартииност, бившата номенклатура, се раздели на привидно враждуващи партии, но реално редуващи се в обяздването на народа и разпределението на благата изградени от него. Същевременно под предлог че трябва да се плаща натрупаните задължения от предишният режим, огромна част от капитала се разпродаваше на „пазарният” принцип – на този който даде най-малко. Естествено тези които даваха и участваха в „приватизацията” бяха само подбрани, „наши” хора. Нямаше нито един случаен. А когато смяната на „караула” започваше да буди съмнения, то в играта се вкарваха дълбоките резерви. Естествено с подобаващите компенсации. Такива резерви бяха Симеон Кобурготски и сегашният премиер Бойко Борисов. Персонажи от типа на Яне Янев и Волен Сидеров бяха допускани само да надникнат през открехната врата на играта, но след това незабавно неутрализирани. Естествено, такива „статици”, биват овъзмездени подобаващо за тяхната роля с напомнянето, че са тяхната работата вече е провършила. А за в бъдеще се лансира нова резерва – Миглена Кунева. Същевременно като идеологически „опонент” на Кунева, се подготвя един друг персонаж – Кристалина Георгиева. (заб. – Тези които имат представа от окултизъм ще разберат, че олигархията се опитва да играе по правилата.). Различието на прехода между отделните страни от соца. , и най – вече, между централнита и южната част на бившият лагер, независимо от общата принадлежност към една система, са много, много странни. Би следвало да има относителна еднаквост в преходните процеси, но реално не бе така. Тези различия, според новите парадигми, се представяха като плод на манталитета, гоеграфското разположение и историческата обремененост на Балканите С нарастването на информираноста от алтернативни източници, плод на свободата на словото, постепенно излиза наяве същинската причина за това. А именно – различието в генно-информационата структора на населението от района на Балканите, духовните критерии ( да не се бъркат с религиозните) и най-вече с особенностите намиращи се в недрата на територията и тяхната физическа връзка. Именно тези особености могат да дадат отговора на въпроса: Защо, България и Румъния в пътят си кам ЕС и НАТО, витаги вървяха в комплект, въпреки някои различия между двете страни, най-вече в икономическата област.
Тази бърза ретроспекция на прехода предопредели събитията настанали наскоро.
Ако в миналото, или по-точно през 20-ти век, информацията можеше да се контролира успешно чрез печатни, ефирни медии и ограничен достъп да телефония в продължение на десетки години, забавяйки по този начин миславните процеси, то в днешно време, когато информацията се разпространанява основно чрез интернет и телефонията стана достъпна даже и в отдалечените кътчета, процесите довеждащи не само до наченки на самостоятелни мисловни процеси но развитието на такива, съкратиха времете до няколко , максимум до 10 години. Времето за реакция и противодействие, от страна на олигархията, силнона малява и съвсем естествено се получават пробойни.
Именно една такава пробойна се оказа и протеста на еколозите през изминалите дни. Аналогиите с протестите на „Екогласност” в края на 80-те и началото на 90-те са доста обезпокоителни. Но факта които реално вкара в стрес олигархията е технологията на протеста и аналогията с арабската пролет. Приликите тук са доста много. Както в арабските държави, така и тук имаме едно олигархично управление, осъществяващо своето благоденствие върху гърба на основната част от населението. Въпреки призивите за разумност в решенията и действията си, неотчитайки реалностите в следствие на загубата на расъдък, породена от нарастващата самозаблуда за елитарност, олигархията с всяко свое действие все повече губеше мярката на своята егоистична лакомия, считайки себе си за недосегама даденост в живота. Начина на организиране на протеста, чрез социалните мрежи, породиха осонователни страхове в олигархията, че процеса може да доведе до повторение на арабската пролет. Оглушките правени в продължение на месеци, въпреки че „зелените” протестираха по законно установеният начин, доведе до съвсем закономерният „незаконен” но единствено възможен и правилен начин за изказване на мнение и чуваемост. Независимо, че действията протичаха извън рамките на Закона за събранията, митингите и манифестациите и реалната възможност която дава този закон за драстичини мерки от страна на органите на реда, олигархията се уплаши да използва това свое право. Действията на премиера и в последствие на президента не бяха продиктувани от чист рационализъм, а само и единствено от страх. Не само използването на законните мерки за противодействие на „незаконата” проява, но и отказа за вслушване отново под претекст за противозаконност, щеше да доведе до нарстване обема на протеста и достигане на тъй наречената критична маса, вследствие на гражданското неподчинение (което е реалното название на протеста), което реално би отприщило вълна от събития известна под общото наименование – революция. Нарастване на опасността от отприщване на натрупаната омраза към олигархията в продължение на 20 години, която можеше да се изрази в кърва саморзправа с олигархията и неговит слуги от престъпният свят, породи неуписуем ужас в главите на „елита”. Поради тази , а не друга причина, елита направи своето отстъпление, с надежда породените икономически загуби да бъдат компенсирани в бъдеще. Елита ясно отчита, че прагът на търпимост вече е достигнат. Независимо от това, все още остава самозаблудата за незаменяемост, която от своя страна ще притъпи времената паника и ще доведе до нова по-толяма гавра с народа и неговото търпение с цел компенсиране на загубите и наказание над непослушните. И това ще бъде повратната точка, от която няма да има никакво връщане.
Това всъщност е процеса на истинско събуждане. Много от нас вече са наясно, че елита не е всесилен. Той изпитва истински ужас. Малцина го знаехме и говорихме за това години на ред. Мнозина през тези 3 дни го разбраха. Но не малко са тези които въпреки това отказват да го разберат.
Много от хората ясно видяха опасдността от реален сблъсък по подобие на арабските събития което ги хвърли в истински страх да не загубят спокойствието на своето жалко съществуване. Излизането от унеса и встъпването в реалноста би причинило голям стрес. Нежеланието за откъсване от илюзиорното спокойствие на всекидневието, изразено в процеса, работа – къща и обратно с леко октлонение за едноседмична почивка на море, породи и естествената реакция в нетпространството. Моментално и без закъснение се появиха коментари заклеймяващи „незаконният” протест. Имаше даже обвинения, че поради блокиране на Орлов мост, линейки не са могли да стигнат навреме до критично нуждаещи се от помощ хора, пожарни не са се отзовали на време за да спасят хора от горящи згради, деца са травмирани за цял живот, защото техни родители са закъснели да ги вземат от детски градини. Появиха се мнения и упреци към протестиращите, че са нарушили и отнели свободната воля на хората.
Разбираем е страха на живуркащите изразен в подобни реакции. И елита не закъсня да използва този страх.
Появиха се обвинения за лумпенизация на протеста макар, че елита, навреме схаванал опасността, бързо изтегли нарочно изпратени лумпенски провокатори под привидни арести. Не остана назад и използването на електронните медии за изопачаване на протеста. Оператор на неособенно почитаната телевизия БТВ бе натупан за нахалството си. И журналисти подеха яростна кампания за заклеймяване на еколозите и протестиращите.
Премиерът в своя типичен елементарен стил подхвърли, и веднага бе подет от живуркащите, въпроса за това къде са били „зелените” по време на заменките правени от предишното правителство.
Те бяха там, на улицата и протестираха. Ами живуркащите къде бяха?
Бяха на опашка в банките за получаване на кредит за закопуване на жилище или автомобил. Бяха по моловете за обзавеждане и копуване на пералня, телевизор, съдомиялня или нов мобифон на лизинг. Бяха на екскурзия в Европа или на почивка в Турция или Гърция. След това трябваше да погасяват вноски. Нямаха време за празни приказки и излишни действия. И това причинено от страх да не би случайно да загубят това което реално не притежават. Сега в период на икономическа криза същият този страх е пъти по-голям. И това се знае от елита и ще го използва. На ред е тежката артилерия – политолози, анализатори, коментатори и пр. „експерти”, които ще раздухат измислени теории с цел представяне на протеста н негативна светлина в интерес на „елита”.
А на улицата ще бъдат все повече събудили се хора, които излезли от прегрътката на илюзията са прозряли простата истина, че единственото ценно което наистина могатбезвъзвратно да загубят, е бъдещето.
Орлов мост ще бъде новото „Орлово гнездо” в защита на бъдещето .