Сирия погреба руско-американските отношения

САЩ и Русия имат фундаментални различия относно ал Асад – сирийския диктатор, чиито действия за смазване на съпротивата костваха живота на 14 хиляди сирийци. Това беше последната сламка за политиката на Америка, която търсеше разбирателство с Русия. Москва наложи вето на две проекторезулюции на Съвета за сигурност на ООН. В случая със Сирия на 25 май в Хула бяха убити стотина невинни граждани.

Въпреки това, правителството на Обама се опита да спечели Кремъл. Последното усилие беше „мъртвото” писмо да се използва моделът на йеменския преход. Докато Путин обвиняваше другите държави, че са попречили на мирния план на Кофи Анан, неговата държавна агенция продължи да снабдява ал Асад с оръжие.

Последно той се опита да изпрати хеликоптери в Сирия, но транспортният кораб бе върнат обратно.
Истината е, че презареждането на руско-американските отношения бе обречено от самото начало заради засилващото се авторитарно управление на Кремъл. В Белия дом имаха две фантомни предположения: първо, че Медведев в действитвителност управлява Русия, и второ, че Медведев е либерален модернизатор. На практика руските дисиденти на които залага Вашингтон, бяха в много трудно положение. Те очакваха твърда подкрепа от Вашингтон, но такава не последва.

Американският посланик в Москва Майкъл Макфол изрази негодуванието си за слабата американска реакция на репресиите в Русия след проведените парламентарни и президентски избори. Руската държавна телевизия нарече Макфол агент-провокатор, който се опитва да инициира революция в Русия, докато младежката про-кремълска група го сравни с убеден антируски агент. Неговият предшественик Джон Бейръл изрази мнението, че антиамериканизма на руската държавна телевизия е инсипириран от Кремъл.

Междувременно без успех завърши срещата между Хилъри Клинтън и Сергей Лавров в Санкт Петербург по сирийската криза. При тези обстоятелства възможно ли е руско-американско сближение?

Възможно е Москва да подпомогне Запада, убеждавайки иранските ръководители да се откажат от ядрената си програма за военни цели. Привържениците на подобряването на руско-американските отношения настояват, че спечелването на подкрепата на Русия в Съвета за сигурност на ООН за политиката в Иран е възможно най-добрият начин, за да бъде попречено на Техеран да се сдобие с атомна бомба.

Цената на това да бъдат спечелени Русия и Китай за проекторезолюцията на Запада беше разводнена, като въобще беше изключено налагането на пълно оръжейно ембарго. Комисията, която трябва да следи за налагането на санкции не трябва да публикува своя доклад с данните – това е предусловие, за което Москва настоява. Руската обструкция не трябва да изненадва никого, тъй като международното напрежение около иранската ядрена програма държи цените на петрола високи, което е икономически бонус за Москва.

Също така Москва е главният доставчик на оръжия за Иран – сделката е за 5 милиарда долара през последното десетилетие. Привържениците на подобряването на руско-американските отношения подчертават, че продажбата на противовъздушната система за отбрана на Техеран е била прекратена от Москва. Тази система можеше да попречи на американските и израелски реактивни самолети при нужда да нанесат удар по иранските ядрени обекти. Въпросът е, дали Путин би искал да даде на Иран тази противовъздушна система, след като се смята че Техеран на първо място е подръжник на международния тероризъм.

От септември 2009 година НАТО можеше да прекарва военно оборудване на атлантическите сили в Афганистан през руска територия. Това е особено важно, след като Пакистан затвори южния път.

Но дори Русия да оказва подкрепа на мисията на НАТО – нещо, което е резултат от преследване собствения интерес на Кремъл, това не пречи на Москва да затруднява във всяко отношение САЩ. Атаките срещу американския посланик в Москва са свързани с това, че Макфол допусна грешката да изрази публично становището, че Москва е подкупила правителството в Киргизия, за да затвори военната база на САЩ в Манас.

Изглежда, че политиката на Кремъл остава във водите на Студената война, което предполага глобално съперничество със Запада. Усилията на Русия да се наложи в т.нар. "близка чужбина" трябва да премахнат всякакви съмнения от страна на Запада, относно външната политика на Москва. Русия се отнесе с пренебрежение към споразумението за прекратяване на огъня с Грузия. Въпреки ясните изисквания руските войски да се изтеглят от грузинска територия, Русия в действителност увеличи своето военно присъствие в Южна Осетия. Въпреки това, САЩ накараха Тбилиси да не блокира руското присъединяване към Световната търговска организации.

Въпреки че присъединяването на Грузия към НАТО е далечна перспектива, руските официални лица направиха внушението, че подобно развитие може да предизвика глобална война. Генерал Николай Макаров даже заяви, че в краен случай Русия може да нанесе военен удар по натовските инсталации в Грузия и в близката чужбина, което показва какво болезнено място за Москва е експанзията на НАТО към нейните граници.

Отговорът на правителството на Обама на тези провокации бе по-нататъшното провеждане на политика на презареждане на руско-американските отношения, отстъпвайки на Москва. Най-големият проблем в политиката на администрацията на Обама се състоеше в това, че Вашингтон се стремеше да не обвързва различните спорни проблеми с Москва. Но Москва смята, че всички те са взаимно свързани.

Все пак се наблюдава известно движение напред. Разочарованието на либералната интелигенция в Русия, която е твърд поддръжник на САЩ, накара мнозина руски интелектуалци да кажат на Вашингтон, че не се нуждаят повече от американската подкрепа, за да не дават коз в ръцете на Кремъл. В крайна сметка, според някои наблюдатели опитите на Вашингтон за съживяване на руско-американските отношения са имали двоен отрицателен ефект: те са направили от Путин противник на САЩ и в същото време са отчуждили сериозна част от руската интелигенция. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.