България между двата стола – на правоприлагането и тероризма

Съдът и полицията останаха капсулирани през всичките години на промени. В тези системи промени няма и никой не ги иска.

Принципът на работа в НРБ беше прост – съдът отсъжда каквото трябва, милицията арестува когото трябва. Политическият диктат и липсата на разделение на властите е характерен за тоталитарните системи. Това неизбежно води до раздути щатове, неясни служебни задължения и ниско професионално ниво на по-голямата част от личния състав.

И тук се налага да си зададем въпроса – като няма тоталитарно управление какво стана правоприлагащите органи.

Отоговорът е прост – нищо!

До идването на Борисовото правителство промени не се правеха, защото пари нямаше, но и престъпността беше на ниско ниво. Тежките престъпления и сега са малко на брой и поради битовия им характер лесно разкриваеми. Оттук и съдът си върши работата доста по-бързо и ефективно.

В годините преди Борисов се оказа, че бившите разузнавачи и съпричастни на ДС хора успешно организираха престъпни групи, срещу които държавата нямаше механизъм на противодействие. Оказа се, че опитните „куки” са професионално подготвени и за съжаление приложиха целият си опит и знания срещу собствената си държава.

Борисов искаше да промени нещата, но затъна в блатото на собственото си ниско професионално ниво, което проектира социалистическата реалност в настоящето с опити полицията и съдът да са подчинени на политическата власт.

Съдът продължава да присъжда каквото трябва, но не по политически, а по финансови причини. А в страната основната част от капиталите се държат от професионално подготвените съпричастни с ДС кадри.
И така кръгът се затваря – пенсионирани служители от ДС (вкл. Контраразузнаване, РУМНО, Първо Главно Управление и т.н.), които са финансирани с червени пари, които имат капацитета да организират каквото пожелаят, подкупни държавни служители – полицаи, съдии , общинари, депутати и т.н. и слаба държава.

Тероризъм

Причините за липса на тероризъм на наша територия или към наши граждани беше обусловена от марксистката ориентация на терористите. Каквато беше и на държавата. И тъй като рядко се случва човек, макар и фанатичен терорист да реже клона, на който седи България не беше цел.

Имаше случай по време на възродителния процес, когато след вещото ръководство на МИТ (Турските тайни служби) бе извършен атентат с жертви, но това е продукт на вътрешна организация, преследваща цели на наша територия.

Остатъците от сектор сигурност на социалистическата държава – разузнаване, агентурна мрежа в чужбина, кадрови разузнавачи и т.н. бяха нарочно унищожени под натиска на САЩ, които считаха, че предполагаемите политически убеждения на хората в сектора влияят на преценката им. Считаха, че тези хора са лоялни на Русия и нейната политика и интереси.

И не се намери български политик, който да се застъпи за тези хора, работили преди всичко за интересите на Българската държава, по онова време, съвпадащи с тези на СССР, а сега с тези на ЕС и САЩ.
Доброволното разбиване на работещата система за сигурност, започнало в края на 90те с оповестяването на списъци с разузнавачи (разбирайте осветяването и на чуждестранните им агенти) и завършило с уволнението на посланиците ни свързани с разузнаването доведе до създаване на вакуум в системата ни за външна сигурност.

Финансовата немощ на държавата пречи за развиването на нови агентурни мрежи, пречи за създаване на
подобаваща организация на такава система и ресурсното й осигуряване.

И простият извод е - нямаме специални служби с професионалисти, тъй като те са пенсионери, защото са от старата школа свързана със соц структурите. Няма пари за обучението на млади кадри, които да ги заместят, а и пари за привлекателно заплащане също няма.

Изводът който се налага най-добре се илюстрира с народната поговорка- каквото сам си направиш никой друг не може да ти го направи!

НРБ финансира верните и можещите си хора. Те бяха изритани от новите управляващи и ръцете им бяха развързани. С един куршум – нито един заек! От една страна държавата остана без сектор сигурност – и вътрешна и външна от друга подготвените хора вече работеха срещу нея.

Трябва да сме доволни, че при повече от десетилетие без никаква сигурност терористите, не са ни идентифицирали.

Поне в това все още сме добри – да се скатаваме!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.