На улицата играят две дечица. По слух разбирам, че едното е момиченце, с неизвестно име, другото – по-малко момченце на име Стефчо. Компанията се допълва от един брой майка и един брой баба. Майката се опитва да примами Стефчо да яде, бабата от време на време говори неща, които нямат съществен смисъл и значение.
“Айде, Стефчо, да папкаш!”.
Стефчо не отговаря на майчиния зов. Има си там, човекът, някакви по-важни занимания.
“Ще папка ли сега Стефчо?”, чувам отново и си представям как въпросът е настойчиво и нервно придружен от веещ се на вилица пържен картоф или чиния със зелен фасул, обаче Стефчо наистина е много зает с нещо, което не виждам, затова простичко, но категорично отговаря “Не.”, и приключва темата завинаги.
Родителката се отказва от хуманитарната мисия, а момиченцето и Стефчо коалират интересите си и започват някаква обща игра. В следващите 10 минути навън ехтят детски крясъци и кикот, а след изтичането на 10-та минута се оказва, че Стефчо липсва.
Майката е там, бабата е там, момиченцето е там, но Стефчо е отпрашил по широкия свят и осезаемо го няма. Заваляват майчини въпроси към невръстната девойка – къде го видя последно, къде го остави, какво правехте.
Детето прилежно попълва въпросника – “тука, до дървото”, “играехме си”, “той си намери някаква монета и после не знам къде отиде”.
Изкушавам се да изкажа гласно предположение, че е отишъл до близкия магазин, за да си купи бира и нещо свястно за папкане, но решавам да не нажежавам обстановката.
Започва акция по издирване. Майката, разбираемо, покрива най-широкия периметър и чувам призивите й от края на улицата: “Стефчоооооооооооо!”, “Стефаньееееееееееееее!”. В тона й, привидно, няма нищо застрашително, просто една майка на един Стефчо, която е свикнала да ходи да си го прибира от магазините, дърветата и бирариите.
Момиченцето не остава по-назад и също се включва с едно-две “Стефчоооооууу”, последвано от “ми, няма го” и според мен лека завист, че е отишъл да харчи намереното богатство сам.
Бабата помага от място с по едно “Стефанье!”, изречено на кратки, равномерни интервали, като че ли с надеждата, че Стефчо се е скрил под някое паве и ей сега ще изскочи.
Идват една-две съседки, които провеждат кратка беседа с бабата и мигновено произвеждат вечерния осведомителен бюлетин на улицата със заглавие “Стьефан го няма, бе!”.
Таман започвам да си мисля дали да не стана и да се пиша доброволец, и чувам характерните звуци на майка, която влачи изгубен и намерен тригодишен син.
“Ти къде ходиш, бе??” Проехтява шамар. “КЪДЕ ХОДИШ, ТЕ ПИТАМ??? Трябва ли да ми изкарваш акъла, не можеш ли да дойдеш и да ме попиташ – мамо, може ли да ида еди къде си???”.
Стефчо гóрко реве - очевидно не се е сетил за тази опция с питането.
“МАРШ сега в стаята си и НЯМА да излизаш повече! НАКАЗАН СИ!!”, бърка в раната още повече майката и натирва Стефчо по стълбите, но той, горкият, още не знае какво го чака.
“Я ЕЛА ТУКА, БЕ, МАМА ТИ ШИ ИБА МРЪСНА!!!%=!!::%!” - неизвестен мъжки глас и два бързи шамара обогатяват аудиофона и Стефчо направо си изплюва дробовете от рев.
Аз се оцъклям от изненада, два паяка стреснато падат от тавана, а канарчетата започват бурно да изпълняват “Тих, бял Дунав се вълнува” в опит да разбият клетката и да емигрират в Макао.
Това трябва да е бащата, който набързо се е осведомил за събитията и е взел Нещата В Ръцете Си.
Някъде от дълбините на къщата Стефчо реве с всички сили. Направо ми се къса сърцето за него и единствената ми надежда е да не е разбрал тайнственото послание на баща си и да е останал с простото впечатление, че майка му не се е къпала и толкоз.
“Млъквай ВЕДНАГА! Лягай да спиш! Чуваш ли, бе, престани да ревеш!!!” – крясъците не спират още едно известно време, след което Стефчо, разглобен от рев, шамари и заплахи, умно предпочита да заспи и всичко приключва, а канарчетата гузно се опитват да замажат простотията с някакъв вечерен шансон.
Следващият ден, на плажа.
Младо семейство с две дечица – бебе и по-голямо момиченце, може би и то, като Стефчо, на около 3-4 години.
Майката го хваща за ръка да го води към водата, момиченцето се спъва и покрива с пясък главата на полузаспал руски тийнейджър.
“Какво направи, ВИДЯ ли какво направи??? Веднага да се извиниш, извини се ВЕДНАГА, казах!!”, изригва майката, детето плахо се извинява пет-шестотин пъти, тийнейджърът се отупва и продължава да спи, а детето, с рязък завой и шамар, бива курдисано отново на хавлията, така и без да види морето.
“ТУКА ще седиш ИНЯМАДАМЪРДАШ. САМОДАСИМРЪДНАЛА! Сега си отиваме и цял ден ще стоиш в стаята”!!!, продължават крясъците и аз с ужас си викам – не, не може да бъде, ПАК бият Стефчо!
Невротично се събират хавлии, кофички и лопатки, дават се наставления момиченцето ТУТАКСИ да си обува джапанките, ЧУЛО ЛИ БИЛО!
Детето обаче гледа пясъка от упор, НЕ МЪРДА!!, както му е преждезаповядано, и вероятно си мисли за еднорози и близалки. Джапанките се нахлузват насилствено, циркът се сгъва и се изнася сред облаци от пясък и заплахи.
А аз потъвам в недоумение защо им е на хората да си раждат Стефчовци, ако ще ги тормозят после, и се сещам.
Ми Стефчо-собствено производство си е техен, пък. Могат и да си го бият, и да си го заплашват, и да си му крещят, и да си го наказват да седи цял ден в стаята, и да не мърда от хавлията /самодаемръднал!!!/, и да заспива, и да яде, и да обува, и да събува джапанки /чули, бе??/, и да бъде каран да се извинява за глупости до безсъзнание, и да млъква веднага.
А ако искат, могат да го карат да върши всичко това едновременно.
И изобщо, ти къв си, бе, Стефчо, маматишиибамръсна?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.


Слабото звено в киберсигурността на Европа са обикновените бизнеси, които никой не е защитил
Димитър Радев: ЕЦБ трябва да е готова за ново повишение на лихвите
Европейският енергиен пазар изпраща предупредителен сигнал за икономиката
35-часовата работна седмица е лукс, който Mercedes вече не може да си позволи
Кадър на деня за 21 ноември
Испания ще удължи специалния режим за банково облагане, за да финансира жилищни политики
Три забрани за празника на 22 ноември – какво не бива да правим според народните поверия
Рецепта за фокача с маслини и чери домати
В България няма данни за броя на жените, страдащи от ендометриоза
Втори протест в Плевен с искане за доживотен затвор за смъртта на 4-годишния Румен
Дронове атакуваха Калининградска област на Русия за първи път от началото на войната
Мален вкарва повече от Ван Бастен и Шева
Мактоминей пак спаси Наполи
Златната резерва Еспи измъкна Реал
Мален влезе в историята с 4 гола срещу Парма
Мадуеке спаси Арсенал от загуба след обрат на Нюкасъл
Шанс за ЦСКА, Трабзонспор сериозно го закъса
Нумерологична прогноза за 22 ноември
Дневен хороскоп за 22 ноември, неделя
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
10 бижута – шедьоври на гения Булгари
На 89 години почина Паоло Булгари – бижутерът, превърнал Bvlgari в световна марка
Таро карта за 22 ноември, неделя – Асо мечове
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Времето утре: Предимно слънчево и топло