Децата ни са затворени, уплашени и самотни...

Моля ви, слушайте децата си, когато се опитват да ви говорят, не си мислете, че сте по-умни само, защото сте по-възрастни, не си придавайте важност и горделивост... не ги мачкайте така, за бога! Това са вашите деца, позволете им да усетат това.

Не им дреме за хляба на масата, не им пука, че имат телефони и компютри.
Защото през ден мислят за самоубийство...а аз знам колко е силна тази мисъл - да избягаш в тишина. Те искат мир и спокойствие, за бога, РОДИТЕЛИ какво ви става???

Умолявам ви от цялото си сърце, слушайте децата си... не ги учете на измисления си морал, не ги учете как да бъдат нещастни.

Не ги затваряйте в тази свръхпротекция..пуснете ги, създайте им усещането за пространство.

Децата ви ви лъжат, хора - занете ли го? Знаете ли, че всеки път, когато се пошегувате нещо с детето си, му забивате кама в сърцето? Знаете ли, че всеки път, когато му казвате как трябва да ви е благодарно за положената грижа, иска да ви убие? Знаете ли го?

Знаете ли какви страшни неща сподлят децата ни с някаква непозната от някакъв форум? Имате ли си на идея дори? Знаете ли, че през една темите в тийнейджърските форуми са "страх ме е от хората", "никой не иска да ме разбере", "искам да умра" Знаете ли, че всеки път, когато някой събере смелост да каже, че страда от социална фобия, след него има поне 20 коментара, които започват с "и аз съм така".

Знаете ли, че не разбират какво им е? Знаете ли колко добре умеят да прикриват тази болест... имате ли въобще на идея колко ги боли и как мразят света, който създавате за тях.
Защо въобще ги създавате тези деца, като им завещавате агонията си...

РОДИТЕЛИ...!!! Какво ви става, бе хора? Толкова ли промиха мозъците ви, толкова ли успяха да ви поробят, че да не ви е грижа за най-свидното. Толкова ли велики мислите, че сте... Как може да не виждате Ада на собствените си деца като вие сте им го създали...
Презират ви за това!!! Не им дреме, че имат дом, не искат дом, не искат покрив...искат обич, доверие и свобода.
За бога, научете първо какво означават тези понятия и после решавайте, че сте достойни да имате привилегията някой да ви нарича родител.

Моля ви... чуйте децата си... защото зад привидно детските им, небрежни муцуни, в онези сладки училищни години, когато се изграждат основни ценности и укрепва характера...защото точно тогава те мълчат страшни неща, спотаяват нечуван гняв, пропити са с отчаяние и безнадеждност.

И никой не каза "Живея, защото мама и тате са се грижили за мен". Всъщност ги задържат на тази земя толкова странни неща...на пръв поглед смешни като шоколадовия сладолед или като непознатата коята храни гълъби до ЦУМ.
Тъжно е за колко велики сте се взели... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.