Какъв народ

Мина обяд то, мина, ама ден година храни. Туй не съм го казал аз. Туй го е казал народът.
Есен е сега. Хората гласят зимнина, прибират това-онова за студа. Най-важното какво е за зимата освен мръвката и винцето? А? Топлото разбира се, топлотооо. Затуй са ме повикали хората тука, да нарежа дърва за огрев. С бензиновата резачка. Режа, подават ми ги, отхвърлям нарязаното и пак. Хвърчи наоколо талаш, пуши колкото искаш. Да не ти разправям за гюрултията дето се дига. Еее, хубавите работи мъчно стават.

Сега ще поразтреперя малко блока, ама пък работа ще свърша. Имало било парно! Така казват като минават комшиите. Парното си е парно. Ти тури едно дърво в кюмбето, пък седни и протегни премръзналите си крака към него, вземи ракиената чашка пълна с греяна ракия и си гледай кефа. Чашката да бъде от ония, керамичните, дето пише на тях „хан Крум”. Що ли? Абеее и в друга я пийвам аз тая ракия стига да я има и стига да има кой да я сгрее, ама салтаната е такъв. Айде, пак питаш що!!! Щото тези чаши са като хански рог извити.

Хващаш откъм тънкото и тясното,там не пари, сръбваш от извивката ,а тя пък ти вкарва горещата ракия право в гърлото. Нито си париш езика, нито фиткаш. После набождаш от царската трушия дето твойта я прави цяла есен и се кефиш. Ей туй е то дърво да ти гори в печката. До парното таквоз нещо не мож направи тъй табиетлийски.
Изсичали се биле горите. Ще се изсичат. То откакто свят светува все с дърво се топли и дърво се сече. Няма да откриваме ние какво да се гори в печката, я. Е, всичко гори, дет се вика, ама дървото си е друго.

Режа аз, трупам, преваля пладне. По едно време гледам едно младо, с надигната коса на кукуригу се разфучало наоколо. Питам сайбията какво иска туй младото, що не го оправи? Подсмихвам се под мустак. Стопанина на дървата вика, пречели сме на бебето да спи. Бе ша спи то бебето, ша спиии, цял живот пред него. Има време за всичко. Едно време като не са ни пазили тишина, че не сме порасли, а? Ей, превзет свят ти казвам, превзето нещо. Абе кат не спи да става, занимавай го там. Нали затуй държавата ти плаща майчинството. Като не спи денем, ще спи нощя и за туй колай има, джанъм.

Изнежи се тоя свят ти думам аз на тебе. Парно, тишина, уиски вместо ракийка, леки коли, джисиеми, купютъри, флиндифлюшки каквито ти дойдат на ум. Ей оня ден мойта вика,че трябвало нова пералня, щото стара била протекла. Бе думам си на акъла- пералня. Ще ти дам аз на тебе една пералня. Едно време баба ти все автоматична пералня й е прала гащите. Думам си го само на акъла, че ако продумам на глас, жална ми майка. Не мога затвори устата на мойта фурия.

Баща ми и той не гледал мач по телевизията, ми вика, ама аз съм киснел с навирени крака все пред екрана. Че то какъв мъж съм, ако и мач не гледам, само да блъскам ли съм в таз къща? Пък те женскурята да ходят по турското море да пляскат кълки. С кои пари, те питам, отде пари? От ей тия дърва, дето са ги натрупали пред входовете. Сега му е времето пара да пада. Затуй кой спял, колко часа било, кой не можел да трае от нерви, мене, туй слабо ма интересува. Да пада пара и работа да се върши, туй знам аз.
Айде, айде, че камарата тъй седи, пък още колко чакат. Зима иде, зима, не е майтап работа.
Ей, какъв народ, ей, не можел да търпи шум.
Милка Маркова Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.