Безобразието в Кърджали – логичен резултат

Безобразието в Кърджали може да е настъпление на неоосманизмът, но е пряк резултат от моралната деградация, налагана с изумителна упоритост като политическа линия в обществените взаимоотношения у нас. Това е неизбежният резултат от ехидните изяви на онези легиони от тарикати, които нагло ни убеждават вече 23 години, че миналото нямало никакво значение, а поругаването на национални символи и идеали било свещено право и принос към утвърждаване на свободата и демокрацията.

Ето как логично стигнахме и до върховните въжделения на ехидниците, за които свободна, независима и просперираща България беше трън в очите. Ето как нагло стигнаха до посегателството върху единството, независимостта и свободата на България – идеали, за които са умирали не само християни, не само етнически българи, но също мюсюлмани и турци, отстоявайки от Турция независимостта на родната си българска земя.
Иска ми се да видя сега ехидното злорадство в очите на Филип Боков, когато подстрекаваше да бъдат укривани и героизирани онези, които избиваха или разгонваха фамилииите на всички, които не можеха да преглътнат зависимостта на България от СССР, и от комунистическите зловещи фантасмагории.

Иска ми се да видя очите на всички, които се възторгнаха от отношението на Мишо Шамара към онези, които поискаха от него почтително отношение към националния флаг, под който са загивали за независимостта и свободата на държавата България.

Иска ми се да видя очите на онези, които сипят най-омразните определения срещу всеки, който им напомни, че свободата не изключва светостта и преклонението пред паметта на онези, които са дали живота си да предпазят родната си земя от всички гнусни ехидства на получовеците, които днес ни се хилят доволно и ни връхлитат като сатири отвсякъде.

Иска ми се да разбера дали изобщо ще се сетят, че в Кърджали беше извършен акт на държавно предателство, или ще продължат да ни убеждават, че при демокрацията няма такива неща, защото всеки може да си иска и прокламира каквото му хрумне.

Иска ми се да знам колко още смятат да продължат оплюването на държавата си, и да повтарят като безмозъчни автомати, че състезанието по надплюване е не по-маловажно от състезанията, в които човек печели с качества, знания и умения, а призьорите заслужават дори по-големи награди от талантливите, защото плюенето иска не по-малък талант от всяко друго човешко постижение.