Телевизионните дебати и битката за Белия дом

Американските коментатори широко отбелязват, че сегашната президентдска кампания в САЩ е наситена с лъжи, фалшиви обвинения и нескрита ненавист между двамата претенденти за президентския пост. Отбелязва се също така, че дебатите между кандидат-президентите били съпроводени със взаимни нелепи обвинения и малко или повече щели да повлияят на изхода от изборите на 6 ноември. Възможно е това да е така, макар че мнозина анализатори и наблюдатели на американската политическа сцена изразяват силно съмнение в ролята на телевизионния дебат върху крайния резултат от изборите. В американските медии изрично се изтъква, че Мит

Ромни спечелил първия от трите дебати, вторият бил равностоен, а за третия, уж посветен на външната политика, зрителите тепърва щели да си кажат мнението, но по-вероятно това щяло да бъде реми.
 

Но нека се обърнем за кратко към американската история. В САЩ по всякакъв повод не пропускат да изтъкнат непреходното значение на бащите-основатели: президентите Вашингтон, Джеферсън, Адамс и.т.н. И също така, да се похвалят с над 200-годишната си конституция, в която впрочем са внесени десетки поправки, но никоя друга страна не иска да я вземе за образец. Достатъчно е да споменем един такъв многозначителен факт, като това, че в американската конституция не е споменато равноправието на жените.
 

Преди да анализираме последния и уж решаващ телевизионен дебат, за сравнение нека погледнем в близкото и по-далечно минало. Мит Ромни и Барак Обама си разменят в кампанията и в телевизионните дебати нелицеприятни взаимни обвинения. Но това не е патент на сегашните двама кандидати Ромни и Обама, а датира още от времето на прехвалените бащи-основатели. Така например, съпругата на президента Андрю Джаксън била, според тогавашните обвинения, проститутка. Президентите Вашингтон и Кливланд имали извънбрачни деца, Томас Джеферсън обвинил Адамс, че бил „хермафродит”, а на свой ред Адамс заклеймил Джеферсън като „злобна индианска кръстоска по рождение”. Между другото президентите Джеферсън и Адамс били дългогодишни приятели...
 

Цялата сегашна кампания се върти около една ос – каква да бъде ролята на държавата и как тя да не ограничава злощастната икономика на САЩ. Но според бащите-основатели това се отнася и до такива области като науката, образованието, а и въобще цялостната политика. В това отношение в днешни дни палмата на първенството държи републиканският кандидат Мит Ромни.
 

Отново тук и там се чуват хвалебствия към прословутите бащи-основатели, които като хора от 18 век изпитвали омраза към държавата, препатили от абсолютизма на европейските монархии и много се страхували да не би в Америка държавата да задуши свободите, както на отделните щати, така и на отделните граждани. Но това далеч не са единствените отровни плодове, покълнали в американската традиция, които кой знае защо са гордост на съвременнтите американски политици.

През 1960 година се състоя първият телевизионен дебат между Джон Кенеди и Ричард Никсън, първият в историята, просто защото дотогава телевизията не е била масово достъпна. Общото мнение на зрителите тогава било, че Кенеди спечелил изборите, защото преди това спечелил телевизионния дебат. Възможно е и да има подобна причинно-следствена връзка, но Ричард Никсън бе силен политик, впоследствие като президент разчупил ледовете между САЩ и Китай, но станал жертва на медийната хистерия около аферата Уотъргейт.

Телевизионните дебати са доста лошо средство за оценка на качествата на кандидат-президентите по няколко причини. Първо, в броените минути на диспута не се разкрива интелекта на кандидат-президента, широтата и дълбочината на неговото мислене и култура, а само способността му светкавично да полемизира, както и ловко да се отклонява от въпросите в желаната от него посока. Второ, как може за 90 минути да разкриеш картината на външната политика и международните отношения /темата на последния състоял се дебат/, като мимоходом споменеш Европа, пропуснеш Русия, само маркираш Китай и съсредоточиш вниманието си почти изцяло върху Иран и Близкия Изток.

В телевизионния дебат същевременно трябва да се внимава да не се обидят американските евреи, испаноговорящите, афроамериканците, слабия пол и силните на деня. Трето, настоящите кандидати трябва хем да се харесат, като бъдат симпатични и с обаяние, хем да демонстрират командирски качества. С други думи, телевизията направи лоша услуга на политката в Америка, а оттам и по света с президентските дебати. Защото едно е да стоиш добре на екрана, съвсем друго е да си зад кормилото на държавата. И то когато става дума за суперсилата Америка.