Когато ми писне от чалгата и простотиите ....

Когато ми писне от чалгата и простотиите ... Просто се затварям сам у дома и си пускам „Смоки”, „Абба” или „Пинк флойт”. Така се връщам към времето на моята младост, към нежното ухание на непорочната любов, в която някога вярвах, към чистото желание за справедливост и честност, които в нашата държава май са невъзможни. Защо ли? Като се замисля, след толкова години мислене вече, май започнах да стигам до правилните изводи. А те не са никак приятни. Защото за да е беден един човек, трябва да търси вината първо в себе си и чак след това в другите. Същото се отнася и до държавите. България е бедна, независимо от многото милионери в нея, защото като цяло народа живее в мизерия. А тя е съчетание на материална с духовна мизерия, нещо, което е достатъчно, за да се погубим като нация.

Питам се, защо държави като Ирландия, Чехия или Словения, които не са по-големи от нашата, могат да осигурят такъв жизнен стандарт на народа си, за какъвто ние можем само да мечтаем. Срещал съм ирландци, чехи и словаци, които не са по-умни и по-кадърни от нас българите. Само дето са по-възпитани, бих отбелязал. А дали там не се крие тайната на техния просперитет? Знае се, че открай време ние хитруваме на дребно. Дори поговорките ни го доказват: - „Сиромах човек – жив дявол!” И дали от дългата робия, дали от друго, все гледаме да оцелеем поединично, да се снишим, за да отмине и тая буря, и така безлично всъщност отминава и живота ни. Боим се да повярваме на някой или в нещо, защото сме непрекъснато лъгани. Нямаме кураж да се противопоставим на неправдите, защото при нас „свестните считат за луди”, а на тарикатите се кланяме и славославим открай време. Тази позиция на слабак, опитващ се да се закачи за по-силния в момента, е характерна както на отделния българин, така и на държавата като цяло. А тя определено е губеща тактика.

Човек или държава, уважаващи себе си, биха постигнали признание от другите само и единствено със своя позиция по едно или друго, със свое лице и своя национална идентичност. При нас какво е? И милионерите ни са като бедняците – използвали една или друга възможност „да ударят келепира”, при едно или друго пораженско правителство, от началото на „прехода” до днес. Всъщност наличието на много пари не прави богат един човек и това категорично се доказва от нашенските богаташи. В повечето случаи напоследък свикнахме да чуваме, че времето сега е такова, че духовния упадък не е само при нас, а по целия свят.

Хората навсякъде са я ударили на лапане и почти нищо друго не ги интересува. Консумативния характер на съвременния човек е тъжна констатация. Защото незаинтересоваността и неграмотността на все повече млади хора, започва да се явява като тенденция, а това е пагубно за всички. Питам се, идеализма ли трябва да се върне, за да се променят нещата към по-добро. И понеже малко или много съм понаучил нещо в живота знам, че каквото трябва, за да се оправят нещата ще се случи. Хора като мен, на които им е писнало, ще престанат да се затварят сами у дома и да отърсват мръсотията от заобикалящия свят с хубава музика. Ще започнат да търсят съмишленици и дори да ги намират. Ще започнат да си вярват и да не се лъжат помежду си. Ще започнат да наказват престъпленията и кражбите в особено големи размери. Защото иначе няма да я има нашата България, защото няма да го има и останалия свят. И колкото и наивно да звучи на вещоманите, готови да бълват черни коментари, за да избият собствените си духовни и материални комплекси, промяната ще дойде!

Трябва да вярваме, защото иначе .....следва нова ледена епоха.

Красимир Бачков
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.