8 от десет българи живеят в стрес, останалите двама живеят в чужбина

Тази сутрин за пореден път се събудих със сутрешния блок на "Здравей България". Днес една от темите бе "Всеки четвърти българин живее в бедност... Ще се оправят ли нещата?" Е, много ясно, че няма да се оправят, но този мой прост елементарен отговор бледнее пред коментара на Николай Йорданов във Facebook страницата на предаването, който гласи: "Всеки 8 от 10 българи живеят в стрес и недостиг на средства. Останалите 2-ма живеят в чужбина...".

Прав е човекът. Болезнено е прав. Но как да се отговори положително на такъв въпрос, след като парадоксите в държавата ни мятат от една посока в друга, докато не разберем, че не само се въртим в омагьосан кръг, не само всеки ден се сблъскваме с параграф 22, но и сякаш да ни докажат, че ние сами сме си виновни за това.

Парадоксите:

Искат да има деца в България, а няма места в ясли и детски градини. Пардон в София няма места в яслите и в детските градини, а в провинцията има ясли и детски градини, но пък няма достатъчно деца.

Искат да има българи в България, а ги държат в бедност и нищета. Не само прост народ се управлява лесно, още по-лесно е управлява народ, който би убил ближния си за един хляб и една крава или за 10-те лева, които баба Гана крие в долапа на село.

Искат да има българска интелигенция, а дават все повече права на ромите и все по-малко права на българите.

Искат да има раждаемост в България, а не увеличават майчинството и детските надбавки. Е, тези майки, ако не са преуспели бизнес дами или жени със странични доходи от 10 места, как да издържат децата си?
Искат да се раждат деца в България, а правят младите хора тотално побъркани от стрес и насаждайки им чувство за малоценност. Стресът от прекрасното ежедневие, невъзможността да разполагаш със средства за друго, освен да си платиш наема, сметките и храната, животът от заплата до заплата (с молби до Господ за аванс) те прави напълно лишен от желание, а след това и от възможност (буквално, по медицински причини) да имаш деца.
А ако имаш, няма кой да ги гледа. Майката трябва да ходи на работа. Бащата трябва да ходи на работа. Не можеш да си позволиш детегледачка. Вече бабите все по-рядко могат да помагат, защото и те гледат да работят колкото е възможно по-дълго. И как иначе. Представете си един работоспособен човек да приеме мисълта, че от 60 или от 63-годишна възраст нататък ще трябва да живее с под 200 лв. пенсия. А сега си представете един 25-годишен човек, който не може да си намери работа за над 500 лв.

Искат образовани млади хора, които да останат да работят в България. Вместо това държавата произвежда млади уроди, които, за да станат известни си правят неприлични снимки с портрети на исторически личности в училище. И най-голямото наказание за тях е да ги изключат от това училище.

Смея се, дами и господа. Но по-скоро е "смешен плач". Според мен най-голямото наказание за тези "българчета" би било поне 100 пъти да напишат годините на раждане и на смъртта на всеки от тези Велики българи и да ги накарат да научат кои са княз Борис I, цар Симеон и Васил Левски. Да научат наизуст стиховете на Вазов, Ботев и Вапцаров. С други думи "Три пъти "Отче наш" за опрощение на прегрешението.Но няма институция (явно включително и семейната), по силата на която това да се случи. Отсега нататък тези младежи сигурно ще се изживяват като някакви "ауткасти" и ще се перчат с големия си подвиг, който ги е изкарал от даскало. Много куул, мен!

Но не са виновни децата. И те, както Златка (както наскоро отбеляза Мартин Карбовски) сигурно са жертва на нашата интонационна действителност/среда, извинете, ако не го цитирам точно, но не го гледам все още с лист и химикалка в готовност да запиша всеки бисер. А в тази интонационна среда няма място за едновремешните герои (макар и някои от нас да ги считаме за вечни), като Васил Левски, княз Борис I и цар Симеон. Тази интонационна действителност нехае за подобни герои. Тя си има нови герои - героите на нашето време - Aзис, Андреа, Алисия и разбира се, Николета Лозанова (да не останете с впечатление, че всичките ни герои са само с буквата "А").

В България успяват нахалните, не талантливите, връзкарите, а не образованите, натегачите, а не съвестните, гъзолизците, а не работливите. Да, всеки 8 от 10 българи, без значение от възраст и образователен ценз живеят в стрес и недостиг на средства. Останалите двама живеят в чужбина.

Стара планина вече не е никак горда.
Дунава пък не е синее, май е почернял от разливи на нефт.
Слънцето може и да огрява Тракия, но пък за сметка на това Югозападна България е най-бедният район в страната.
Пирин миналата година горя, както и Рила и Витоша тази година.
А що се отнася до родината ни, тя е родина на все повече роми и на все по-малко българчета, чиято истинска родина става Англия, Испания, Германия, Либия, САЩ...

от Ваня Савкова