Истерия до дупка

В разговорния език с “истерия” се определя нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Самоконтролът обаче е измежду нещата, за които не съществува общоприета мерна единица, и това прави оценките му подвластни на разбиранията, целите и интересите на оценяващите. Когато заради одобрението на 3,5% от всички имащи право на глас, един политически лидер нeистово настоява някой да се извини на българския народ, че е нарекъл избирателите му “лумпени”, за огромната част от зрителите това е несъмнена истерия.

Наистина, ако всичките 3,5% от гласоподавателите му се възприемат за народа, това означава, че те не признават избора на останалите 96,5%. Манифестирането на подобна неадекватност може да изглежда разумно за част от гласувалите 3,5%, но няма как да е много различно от истерия за останалите. Мегаломанската претенция за защита на народа, в случая елиминира рационалната идея за защита правото на избор, придавайки му корист и опит за безнаказано домогване до власт и влияние, които не са били делегирани.

Историята ни учи, че неистовото упорство на някакво малцинство понякога се е увенчавало с голям временен успех, следван от неизбежен колосален провал с катастрофични измерения за всички. Хората са склонни да дават възможности на необичайно упоритите и напористите, дори когато те са най-безотговорни авантюристи, и когато човешкото великодушие се окаже пагубна наивност, обикновено вече е твърде късно за предотвратяване на злощастните последствия.

Опасността за България не е в това, че може да роди втори Хитлер, а в постоянството на истеричността у нас. Защото истерията, реална или инсценирана, в по-малка или в по-голяма степен, винаги въздейства върху хората. Във всеки един момент, определен брой хора преминават през своя абсолютен емоционален срив, когато са най-уязвими за негативни внушения и дори малък истеричен фон може да обезкуражи достатъчно защитните им сили, за да допуснат необичайни грешки. В истерична атмосфера грешат също разумни и уравновесени хора. Почти никой не обича истерията и, за да могат да възстановят спокойствието си,  хората нерядко отстъпват пред нея, или без да се замислят достатъчно за последствията, или заради неподготвеността си да се справят с връхлетялата ги изневиделица напаст. И, докато истерията спомага за нещастията на едни, спомага и за натрапване на погрешното им обяснение от други.

Накратко казано, сама по себе си, истерията подменя реалността. Затова в инсценирания си вариант, истерията е крайно необходима за хората с нечисти или престъпни намерения.      

Важна особеност на истерията е нейната способност да се предава на околните и да се самовъзпроизвежда при определени условия. Както с абсурдността на претенцията при 3,5% гласоподаватели да претендираш неистово за представителство и на огромното мнозинство на несъгласните с тях, със същата абсурдност истерикът реагира и на пречките пред начинанията си. Разбивания на врати пред очите на всички, шумни скандали, заплахи, клевети и всичко, което може да послужи за раздухване на истерията му са негово свещено и неотменно право, а опитите да бъде ограничена истерията му кресливо определя като насилие, терор, “милиционерщина”, беззаконие и престъпление. Такива лъжи  тревожат околните по същия начин, по който виковете на лъжливото овчарче заставят хората да се тревожат за сигурността си дори и след като отдавна са се отказали да му се притичват на помощ.

Другото лице на истерията е лъжата. А под формата на истерична упоритост, лъжата е пуснала дълбоки корени у нас, нанасяйки непоправими щети на нравите и законността. С помощта на тази истерична упоритост, законът и приличието отдавна са превърнати претекст за продължаващото им потъпкване. Достоен да влезе в учебниците като пример в това отношение е случаят с “лошият мат’рял” на Борисов, който е превърнат в пословичен “аргумент” срещу него.

В действителност, пословичният пример с “лошият мат’рял” на Борисов може да служи като отлична илюстрация единствено за това, че истерията, клеветничеството и примитивността са превърнати в истинската основа на отношението към политическите опоненти у нас. Защото Борисов не е наричал народа “лош мат’рял”, а определението “лош” e неуморно добавяно от същите онези, които са убедени, че “лош мат’рял” е правдоподобно определение за народа, но поради лицемерието и подлостта си, не смеят да го заявят от свое име, а клеветнически го приписват на Борисов, за да изпъкнат като възмутени от същото, което намират за повече от уместно...  

Като втори христоматиен пример за това, че общественото мнение у нас се управлява изключително чрез подклаждане на истерия, са масираните твърдения от последните месеци, а може би и години, че управляващите ще бъдат вкарани в затвора след падането им от власт. Стигна се дотам, че бившите премиер и вицепремиер бяха масово тиражирани на големи плакати в затворнически дрехи зад дебели решетки с едър надпис под тях  “ГАРАНТИРАМ”. Ако си помислихте, че тези плакати са дело на квартални политикани, горчиво се лъжете, защото авторът, едновременно гарантиращ за тях е евродепутат – народен избраник в Еропарламента,  който има правото да говори в него и да предлага за разискване всякакви въпроси от обществена значимост.

Що за мат’рял трябва да си, щом като си пратен в най-високият обществен форум на половин милиард души, да лъжеш безскрупулно кварталните пияници, лумпени и псувачи, че от техния глас зависи да  вкараш в затвора бившите управляващи??? На всичкото отгоре, когато те вече си бяха подали сами оставката... 

Подобни примери са навсякъде около нас. Инерцията на нагнетената истерия е толкова неудържима, че дори след като бившите управляващи в качеството си на спечелили изборите, отстъпиха управлението на онези, които които в истерични изстъпления ги изкарваха по-черни от дявола, последните няма ак да  излязат от капана на собствената си инсценирана истерия, за да не стане ясен на всички театъра, който вдъхновено разиграват. Стъпчиците на отстъпление от този театър обаче, са крайно недостатъчни, за да прикрият несъответствието между причините за натрупаната истерия и настоящите обвинения.

Очевидно, днес управляващите отново сериозно залагат на неспособността на истериците да различават противоположностите и да бъркат бялото с черно. След като години наред пищяха неистово до влудяване на всички наоколо, че Цветанов следи и подслушва всички, днес истерията по негов адрес е мимикрирала до обвинението, че не е наказал престъпниците, които са подслушвали него и премиера. Истерията обаче се поддържа на почти същото ниво, за да бъдат отново измамени неинформираните граждани, че Цветанов е виновен за глупостите, които истеризаторите му приписваха години наред.

Дори бегъл поглед е достатъчен за отбелязване противоположния знак на медийната истерия в отношението към задържания с подозрения за тежко криминално деяние бивш министър в началото на мандата на ГЕРБ и доскорошните управляващи. Тогава репликата “Вие сте абсолютен престъпник” предизвика порой от истерични медийни сълзи за задържания и беше използвана като претекст да се обвинят управляващите в медийна показност и липса на реални действия. Истеричното отстояване на същото обвинение прогони разума и мярата в преценките, и резултата е пред очите на всички ни – днес никой не пита какво стана с въпросния тлъст рушвет и презумпцията за невиновност, а истеричното погазване на същата презумпция, диктува да се съдят не престъпниците, подслушвали незаконно, а бившият вицепремиер затова, че не ги е вкарал в затвора...

Ако обществения интерес диктува да се вкарват продслушваните в затвора, какъв закон ще забрани на хероизираните престъпни подслушвачи да разширят практиката си във всяка посока, която им е изгодна? И ако това е политика, не е ли по-добре да учредим специални държавни отличия за извършителите на такива престъпления, например: “За дискредитиране на виден политически опонент” или по-благозвучното: “За заслуги към партийното строителство”, с перспектива и за по-преките: “За прецакване на бизнес-конкурент” или съответно: “За изключителни заслуги към бизнеса”…

Същата истерична абсурдност струи и от настоящите заплахи на Станишев, че щял да вкара случая “Мишо Бирата” в Европарламента. Нима е толкова глупав Станишев да не е забелязал досега, че в подслушаният телефонен разговор, Премиер от управляващата партия е поел ангажимент към Президент от опозиционната партия, което означана солидна мотивация на Президента пред Премиера, например - заради непрекъснатост на технологичния процес, и предотвратяване на стопански загуби от внезапното му спиране?

За какъв политически чадър на една партия или личност над други може да става дума тук, освен в случай, че Президента не е излъгал Премиера за причините да не се спира производството? Не му ли е неудобно на Станишев при такова безгранично истеризиране на случая да продължава истеризацията му на Европейско ниво, без да си е направил труда да изясни с какви аргументи съпартиецът му Президент Първанов е помолил Премиера Борисов за прекратяване на проверката?  Едновременното отстрелване на двама политически конкурента сигурно е примамлива възможност, но заслужава ли надеждата за омаскаряването им, цената да поставяш държавата си пред очите на Европа като жалка играчка в ръцете на безскрупулни хитреци, черпещи силите си от глупостта на сънародниците си?

Истеризацията е централен проблем на българската политика и днес показва ясно, че 4 години опозицията у нас не се е занимавала с нищо друго, освен с разпалване на истерия срещу управляващите. Затова днешните управляващи изглеждат тотално неподготвени да управляват и с всеки изминал ден провалът на управлението им ще става все по-безпощадно очевиден. Ролята на финансов гуру или поне вълшебник е изкушаваща, но няма как да управляваш успешно, ако НЕК ти е във фалит, и в същото време декларираш, че няма да вдигаш цената на тока, а не казваш от кой сектор ще вземеш парите за спасяване на НЕК и на потребителите. Никой не обича да му измъкват тихомълком парите изпод носа, и когато това бъде усетено, реакцията ще бъде непредсказуема, но не в полза на инициаторите.

Няма как да управляваш успешно също, и ако мотивираш управленските си решения с аргумента, че днес сме по-зле от всякога. Такава максимално неизяснена позиция (ясна единствено за лумпените, кръгозора на които се простира до претекста за нова псувня) подхранва единствено истерията и омразата и неизпълнимите очаквания, но няма нищо общо с експертността на министрите, обратното – превръща я в жива спекулация за заблуда на наивници. Защото с такава аргументация може да бъдат оправдани всяко безумие и нелепост, и изключва възможността за диалогичност и съобразяване с обществеността, чието търпение няма да е безгранично към уверенията, че се съобразяват с нея.    

Как да се предпази България от задаващия се провал на това правителство ли? Много просто: Бившата опозиция трябва да се извини на избирателите, че ги е лъгала безобразно за бившите управляващи и затова сега не е в състояние да удовлетвори очакванията, които е подклаждала или разпалила у тях. След това да изчака отговора на избирателите, от който ще се изяснят границите на отделните проблеми и възможните им решения, на които ще намери начин да помага, вместо да се занимава непрекъснато с това как да експлоатира склонността на хората да се поддават на истерии и страх. ...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.