Швеция като пример за справяне с икономическата криза

През последните няколко години Европа е източник на дълбок песимизъм. При това, редица държави  членки на ЕС са силно подразнени, че трябва да спасяват с огромни кредити Гърция, Португалия, Испания и Ирландия. В еврозоната единствено Германия се облагодетелства от създалата се ситуация, защото ниския обменен курс на еврото силно стимулира нейната експортно ориентирана икономика. Но същевременно скандинавските държави – Финландия и Дания, които са членки на еврозоната и Швеция и Норвегия, които са извън зоната на еврото, се радват на стабилна финансова система и успешно развиваща се икономика.
Но да се обърнем към шведския модел за справяне с икономическата криза, който е много поучителен. В края на 60-те години Швеция застана на едно от първите места в света по размера на националното богатство, изчислено на глава от населението. Глобалната финансово-икономическа криза обаче неминуемо се отрази и на шведската икономика. Според данните на Международния валутен фонд, въпреки глобаланата криза, Швеция има най-ниската инфлация в Европа, положително салдо на държавните разходи и сравнително ниско данъчно облагане на нейните корпорации.
Естествено възниква въпросът – на какво се дължат успехите на Стокхолм в тези тежки за света времена.  Първо, в Швеция има интелектуален консенсус между ляво-центристките и дясно-центристките партии. Реформите започнати от едните, се продължават и доразвиват от другите. Второ, Стокхолм проведе коренни реформи на банковата система, което позволи на страната да излезе почти незасегната от глобалната финасова криза. Трето, след настъпването на кризата Швеция намали държавните разходи с 20%, като оряза социалните помощи и помощите за безработните. Същевременно страната проведе важни структурни реформи като премахна държавните ограничения върху пазара. Това се осъществи в определена последователност и същевременно бе съпрводено с извършване на приватизация там, където пазарните условия позволяваха това. Ще добавя към всичко това, че шведската социална защита се превърна в истинска “застрохователна” система, нещо което я отличава от другите европейски държави, да не говорим за САЩ.
Днес Швеция е държава на социалното благосъстояние, като държавните разходи са равни на половината от нейната икономика. В допълнение на свиването на разходите за социалните програми, правителството в Стокхолм проведе макроикономически и струтурни реформи, които увеличиха  значително ефективността – например в образованието и здравеопазването.
Принципът, от който се ръководеха шведските правителства, особено по време на глобалната криза, се състоеше в това, че обществото на общо благосъстояние трябва да бъде консервативно в областта на финансите и ефективно в сферата на администрацията.
Тук искам да дам един пример за консенсусното общество в скандинавската страна. По време на пика на глобалната икономическа криза профсъюзът на шведските металурзи се съгласи с намаляването на заплатите, с цел да осигури своя бъдещ разцвет в дългосрочен план. Като резултат от тази стратегическа стъпка, лидерът на споменатия профсъююз бе избран за председател на социалдемократическата партия на трудещите се в Швеиция.
Днес в скандинавската страна, известна на света със своята висококачествена стомана и с марката Волво, съществува едно изключително рядко съчетание на обществото на общото благоденствие, съпроводено с ефективна пазарна икономика и високо ефективно управление. Швеция влага много висок дял от своиите разходи за иновации и научно-техническо развитие в сравнение с повечето страни от ЕС. В резултат на това, скандинавската страна притежава висока конкурентоспособност и значително положително салдо по текущите разходи. Съседните на Швеция скандинавски страни, като Норвегия и Финландия се стараят да приложат на практика шведския икономически модел и в това отношение вече са постигнали значителни успехи,  макар и не толкова внушителни, като успехите на Швеция. От друга страна, шведският искономически модел може да послужи, като успешен пример на страните от ЕС за тяхното окончателно излизане от кризата. Нещо повече, неслучайно американският президент Обама посети първо Стокхолм преди срещата на 20-те в Санкт Петербург, за да извлече поуки от шведския опит в борбата с икономическата криза.