Обама подарил България на Путин

Онзи ден „Уолстрийт джърнъл” последва предупрежденията на европейските медии за растящата руска намеса в България като заплаха за западното единство, а „Вашингтон пост” сега критикува президента Обама за нерешителната му политика спрямо Русия през призмата на руската агресия срещу Украйна, която показва, че американското отстъпление провокира апетита на Путин да се възползва от слабите звена в западните съюзи.

Като такова слабо звено, податливо на руския шантаж, във Вашингтон ( явно не само във „Вашингтон пост”) разпознават България.

Ето как реагира американският вестник, цитиран от сайта на в. „Дневник”:

„Споменаването на България става в редакционен коментар, започващ с думите: “Президентът Обама пренареди глобалните ангажименти на САЩ по начин, който разклати доверието на мнозина американски съюзници и окуражи някои врагове”. “Това ограничаване на американската сила противопоставя Обама на всеки един американски президент от Втората световна война насам”, допълва още “Вашингтон пост”.

Коментарът на една от най-влиятелните медии в САЩ на практика обвинява президента, че отстъпва позиции на Путин в България ( и в Кипър), от което Кремъл се възползва.

Интересното е, че речта на Обама от една страна акцентира върху добрите новини за американското лидерство, свързани с иновативността на американската икономика, нейната растяща енергийна независимост и все така лидерската позиция в света от гледна точка на военната мощ. Но въпреки това американският печат, включително и чрез традиционен поддръжник на демократите, като „Ню Йорк таймс”, пренебрегват списъка с успехите ( които не са новина) и акцентират върху спестената от Обама новина: провала на американската политика по отношение на „разколебаното доверие на мнозина американски съюзници”, окуражаващо „някои врагове”.

„Някои врагове” означава Русия, а сред „мнозината съюзници” се откроява България.

На тази критика Обама отговаря пред военния елит на страната в аванс с аргумента, че фактът на американското военно могъщество не означава да имаш чук и да решаваш всеки проблем така, все едно, че е пирон.

Така е. Казал го е родоначалникът на даоизма Лао Дзъ още през 6 век преди новата ера. Вероятно има причина Обама да не споменава, че тази мъдрост има китайски произход- едва ли става дума за интелектуален мързел. Но трябва да има причина и за не по-малко мъдрото тълкуване на речта му от американските анализатори, които отбелязват, че тя е била посрещната хладно с не особено ентусиазирани овации.

Трудно е да аплодираме и ние, освен ако не сме от онези съмнителни българи, за които любовта към Русия е по-важна от уважението към българската независимост.

Русия може и да не е пирон за американския чук, но България явно е третирана от Русия като „пирон в ковчега” на западното единство, който Москва вече демонстративно забива чрез своя проект „Южен поток”. Разклатеното доверие на много българи ( във волята на САЩ да се опълчи ефективно на руската агресия) не оставя вакум в образувалия се луфт.

Този факт оставя разочароващото усещане за Déjà vu с тази разлика, че днес западните лидери нямат удобното извинение от края на Втората световна война, че не могат да искат от изтощените си народи подкрепа за нова конфронтация с една тоталитарна държава, поради което нямат друг избор, освен да оставят на съветската мечка да се разпорежда със източноевропейската си плячка. Защото днес Русия е икономическо джудже спрямо ЕС и САЩ, които имат потенциала да го поставят на мястото му точно така, както вече му показаха вратата вън от Г8.