Кой е най-добрият избор за Русия?

Подписаните споразумения от Украйна, Грузия и Молдова за асоцииране с ЕС сложиха край на надеждите на Москва за включването на Киев в Евразийския съюз. На този етап безпокойството във връзка с това, което Москва възприема като загуба е неоснователно и Русия трябва да затвърди своите собствени постижения. Очевидно Русия не може да разчита на крайно несигурните доставки на продукция в областта на самолетостроенето, ракетостроенето и електронната промишленост от Украйна. Москва трябва да изгради достатъчно собствено производство в тези области.

Русия успя да включи в състава си Крим, който може би е единствената част от постсъветското пространство, където се е запазила силна привързаност към руската държава. При това положение Русия трябва да превърне Кримския полуостров в процъфтяващ регион и във витрина, демонстрираща способността на Русия успешно да развива изпаднали в депресия региони със значителен туристически потенциал.

Главният стратегически интерес на Русия е да попречи на Украйна да стане член на НАТО, като перспективите в това отношение не са лоши. Защото Вашингтон е принуден да балансира между своите глобални задължения, така че Украйна не фигурира в горната част на списъка за присъединяване към Северноатлантическия съюз. В допълнение на това, Берлин и Париж са твърдо настроени срещу членството на Украйна, Грузия и Молдова в НАТО. На свой ред, Лондон не вижда причини да се придвижват границите на общата отбрана на НАТО към централните части на Русия.

Москва трябва да включи по-дългосрочен подход в отношенията си с Киев, като премине от използването на въоръженото въстание в Източна Украйна към по-широка политическа стратегия, включваща цяла Украйна. Доколкото руската военна промишленост е тясно свързана с украинските предприятия, които стават все по-ненадеждни, Москва трябва да развие производството на тези артикули вътре в собствените си граници.

Явна печалба за Русия могат да станат украинците, които пресичат руската граница. При това тези украинци с общ език и култура могат отлично да се интегрират в Русия. Вместо Русия да завоюва допълнителни земи, тя трябва да събира работна сила и потребителска база. Тази политика трябва да дава предпочитание на онези, които биха внесли най-голям принос в благополучието на Русия. На първо място, това са инженерите и квалифицираните работници, произвеждащи двигатели за самолетите и ракетите, както и предприятията заплашени от закриване във връзка с търговските изисквания на ЕС.

С други думи, Руската Федерация трябва да продължи прехода си от империя към национална държава, която при това по размерите си е съпоставима с цял континент. Макар Русия да се нуждае от по-голямо количество хора, на нея не са й необходими допълнителни територии. Москва трябва да възприема Евразийския съюз не като копие на ЕС, а като зона на свободна търговия. Икономическите интереси, а не общата етническа принадлежност, се явяват онази съединяваща субстанция, която ще обедини новата евразийска асоциация.

В продължение на 25 години Москва се стремеше към това да бъде приета в състава на Запада, но това не се случи. Затова тя трябва да се отнася към това, като към неприятен факт, който обаче може да се превърне в блато. Западният вектор вече е затворен, и изборът на Русия е по-ясен от когато и да било. Ако тя приеме концепцията “Русия като крепост” и практикува икономическа изолация и политически репресии, това ще доведе до същата мащабна катастрофа, както със Съветския съюз. Ако Русия се обърне на Изток, тя ще се превърне в суровинен придатък на Китай, разрушавайки при това своя образ на стратегически независима държава.

Ако Русия иска да остане в играта на глобално съперничество, тя едва ли има друг избор, освен да работи върху създаването на гражданска държава, основана на съвременната икономика. Страните често правят правилен избор, едва когато всички други варианти се оказват затворени. Затова за Русия този избор никога не е бил толкова ясен.