До къде я докарАхме?

Друг голям български бизнесмен пък го последва в атаките си срещу още една българска банка, разпращайки съобщения до големи нейни вложители, че банката `ич я няма нещо. И той националните интереси не ги бръснеше за слива. За него по-важно беше да си отмъсти. Или по-точно, както казват по ловешко „да те ряпна с прясото“.

Политици ги последваха с хъс в необузданите изказвания и създадоха още по-голяма тревожност сред стреснатия български спестител. Всеки от тях бе воден от някакви си свои мераци, гонещи естествено лични или партийни цели, а не от стремеж за потушаване на вече ширещата се сред хората паника, която, ако беше продължила, естествено щеше да доведе до поредната финансова бъркотия в държавата.

Така за пореден път се видя, че основни фигури от политическият ни и икономически елит се ръководят от своите си егоистични интереси, а не поне малко от някакви обществени. Нищо ново, нали? Поне що се отнася до политиците, които по нашенска презумпция слугуват на някого, оставащ в сянка. Явно с нищо не могат да ни изненадат вече.

От едрия български бизнес обаче би трябвало да очакваме някакво национално отговорно държане, защото поне той трябва е пряко заинтересован от стабилността на страната – в една спокойна и предвидима държава се прави много по-лесно бизнес, отколкото в една разтърсвана от кризи и хаос страна. От там и личният интерес на големите български бизнесмени би трябвало да е свързан пряко с икономическата, политическа и финансова стабилност. За това дори и е измислено словосъчетанието „национално отговорен капитал”.

Защо обаче на практика такъв капитал в България почти няма? Отговорът естествено се крие в произходът на тези капитали, за който е обществена тайна, че е чисто мафиотски. Този вид капитал вирее най-добре в една корупционна среда, с раздут държавен апарат и шуробаджанашки отношения по всички нива на властта, с купени политици на национално и местно ниво, с фиктивни държавни търгове за обществени поръчки, с криминално усвояване на пари от европейските фондове… За такъв капитал всяко установяване на някакъв истински ред и пазарни правила в държавата е опасно и застрашаващо печалбите им, дори направо е гибелно. Вече десетки чуждестранни фирми напуснаха страната в последните години, отчаяни от тукашните порядки, които пък напълно устройват местните „големи риби”.

Тези „риби” са изминали доста път от състоянието си през 90-те. Днес тяхната фасада е чиста, техният видим бизнес – легален. Те вече не са изпълнители на желанията на управляващите, както през 90-те, а напротив, днес те дават указанията за курса на държавата, независимо кой е на власт. Това установено задкулисие води до пълна липса на отговорност от страна на същите тези представители на българския капитал, пример за което бяха последните действия на горните два субекта, единият от които за малко дори да стане шеф на агенцията за национална сигурност, ако не бяха отчаяните протести на българската средна класа.

Тези опити за фалиране на български банки, слава Богу не успяха, но всички ние като че ли забравяме, че всъщност това си беше по същество атака на едни български олигарси срещу други такива. Само преди 8 години и двете „атакувани” банки бяха назовани от посланника на САЩ в страната Джон Байърли „гнили ябълки“, наред с други български такива, като едната изрично бе определена, като стъпила с единия крак „в най-тъмните сфери на престъпния свят“!

Тъжното е, че днес държавата застана с „целия си ресурс” зад тези банки, а още по-тъжното е, че всъщност това беше единствения правилен ход. Така „гнилите ябълки на българската банкова система“ бяха взети официално под крилото на държавата –нещо, за което собствениците им не са и мечтали допреди години.

На фона на това, кампаниите от сорта на „Изберете българското” идват малко в повече на изстрадалия потребител, който посягайки всеки ден към хляба, сиренето и салама, отивайки на почивка, купувайки техника, алкохол и цигари, влагайки спестяванията си в „гнила ябълка” или взимайки заем оттам продължава да храни българската мафия, успяла да се легализира в почти всяка една сфера на икономическия ни, че и политически живот. И може би това нямаше да е толкова трагично, ако голяма част от тези мафиоти всъщност се бяха интегрирали в системата наистина, а не привидно, продължавайки подмолно да подкопават бъдещето на цялата страна.

И понеже заканите на властта са да криминализират „разпространяването на слухове за банковата система“, като обещават затвор от 2 до 5 години за подобни прояви, не се знае дали за в бъдеще всяка словесна атака срещу някой олигархо-мафиот купил си банка няма да бъде изтълкувана, като престъпление, целящо да срине устоите на финансовата система. А това ни връща назад към времена, които всеки държащ на личната си свобода индивид ненавижда.

Горенаписаното е лично мнение на автора и не е препоръка за взимане на инвестиционни решения. Статията коментира единствено моралното състояние на държавата и няма отношение към стабилността на българските финансови институции, на правителството, на Българската православна Църква, на политическите партии, на Президента, на БНТ, на БНР, на Народното събрание, на омбудсмана и на всички организации и фирми, които разчитат по някакъв начин на парите на българския данъкоплатец.