ЗАЩО НАПЪНИТЕ НА ЗАПАДА НАЧЕЛО СЪС САЩ ДА НАЛАГА „ДЕМОКРАЦИЯ” В АРАБСКИЯ СВЯТ ТОТАЛНО СЕ ПРОВАЛЯТ?

ЗАЩО НАПЪНИТЕ НА ЗАПАДА НАЧЕЛО СЪС САЩ ДА НАЛАГА „ДЕМОКРАЦИЯ” В АРАБСКИЯ СВЯТ ТОТАЛНО СЕ ПРОВАЛЯТ?

Фундаменталната грешка на САЩ и Европа (с уговорката, че това всъщност не е неволно недоразумение, а напълно съзнателен и умишлен акт) е, че се опитват да демократизират страни, които въобще не са готови да приемат демократичните принципи . Причината е в тяхната обществена изостаналост и липсата на обективни социално-икономически предпоставки за преминаването от феодално-патриархалните порядки, в които те проживяват днес, направо към демокрация. Това е невъзможно, както е било невъзможно феодална Англия да се превърне в демократична страна преди да премине през различни сложни обществени процеси – през естествената поява на капиталистическите взаимоотношения и отхвърлянето на феодалните такива, и през създаването на буржоазия и на солидна средна класа, което води със себе си и появата на хуманистични възгледи, настроения и тежнения в самото общество. Наличието на такива фактори е задължителното условие за възникването на демократични тенденции и движения. А такива в арабските страни или напълно липсват, или са твърде анемични, за да послужат като фундамент за налагането на демократична обществена система.

Но това са азбучни истини, които няма как да не са известни на политическите анализатори и кръгове в Европа и Съединените щати. Следователно не „налагането на демокрация”, а съвсем други мотиви ръководят тяхната политика спрямо арабския свят и най-вероятно, както винаги, отново става въпрос за икономически интереси, прикрити зад филантропски и хуманистични лозунги. А пацифистката и демократична риторика е само за заблуда на наивните западняци, които искрено вярват, че техните правителства изпълняват благородната мисия в Близкия Изток да култивират арабите. Но за съжаление демокрацията не е стока, която можеш да закупиш на Запад и да я ползваш безпрепятствено в Леванта, например.

Арабските общества не са узрели за демокрация, както западно европейските не са били узрели за нея през Средновековието. Днес западните народи са огнището на демокрацията, но за да я постигнат е трябвало да извървят дълъг, сложен и тежък път. Дори само преди двеста години те не са били готови за нея, защото все още не са еволюирали достатъчно. Следователно не е било възможно по онова време демокрацията да им бъде наложена, тъй като те не биха били способни да я разберат и абсорбират. По същия начин арабските общества не са достигнали до равнището на обществено развитие, необходимо за появата на демократични настроения в достатъчно голям мащаб и с достатъчна дълбочина. Защото демокрацията не може да бъде импортирана, тя може само да бъде изстрадана и изживяна и едва тогава могат да възникнат нужните нагласи сред гражданството, което тогава самò ще изгради демократичните правила и институции.

Но арабите далеч не са дорасли за приемането на демократичните принципи и отношения, които твърде много противоречат на съществуващите у тях на този етап манталитет и обществени порядки. Те не ги разбират, не ги чувстват, не ги желаят. Да се даде на арабите демокрация е все едно да се даде на невръстно дете да си играе с огън. То все още не знае за какво може да послужи огънят, не знае как безопасно да го използва, не знае какви са опасностите и не може да носи отговорност за постъпките си. Да, арабите все още не могат да вземат своята съдба в ръцете си, не могат да носят тази отговорност и затова са управлявани от автократични режими. Ето затова демокрацията за арабите е опасна вещ, с която те не умеят да боравят, поради което тя им носи беди и нещастия.

Но вината е на онези, които им я натрапват, които им я тикат насила в ръцете, знаейки за негативните последствия от този зловещ експеримент. Но те желаят точно това! То им дава повод да продължат да се месят в тези региони под различни благовидни предлози, докато в действителност преследват користните си подбуди, свързани с материални изгоди. Всъщност концепцията за „разпространението на демокрация” е само удобното благоприлично оправдание на западните политици пред техните наивни общества, живеещи с романтичната представа за благотворната роля на Запада като разпространител на високи ценности и принципи. Зад този фалшив флаг обаче, те носят глад, смърт, болести, нещастия, драстично спадане на жизнения стандарт, мизерия, страх и терор – всичко това, което днес се случва в арабския свят след намесата на Запада.

Демокрацията е форма на управление, зад която обаче стоят столетия на културна, социална, политическа и икономическа еволюция, водеща до определени нагласи и стремежи в самото общество, без която основа демокрацията е невъзможна. Да се налага демокрация в общества, в които липсват тези обезателни компоненти, е не само глупаво, но и престъпно. Престъпно е, защото тия експерименти разрушават естествените твърде деликатни връзки в тези колективи и отприщват отдавна тлеещи вражди между религии, конфесии, фракции, етноси, племена и кланове. Тези вражди са били ограничавани само благодарение на единствено възможния в тези общества и при тези условия фактор – силната ръка на режима или на някой диктатор. Но когато тези режими или автократи (Садам Хюсеин, Кадафи, Асад) бъдат отстранени благодарение на „добронамерената” помощ на Запада, отпада и единственият въздържащ елемент и настъпва пълна анархия. А в такава обстановка печелят само най-бруталните и жестоките.

Затова и на мястото на свалените режими задължително се появяват крайно радикални екстремистки групировки, които се възползват от политическия вакуум и бързо печелят преднина, защото владеят най-подходящото оръжие за такива случаи – терора. Случващото се днес в редица арабски страни, подложени на унищожителния ефект на западната помощ, включително Либия, Сирия и Ирак, е най-убедителното доказателство за злотворната роля на САЩ и Европа в тия процеси, защото именно след тяхната явна или подмолна намеса се стигна до чудовищните престъпления и огромната хуманитарна катастрофа, които преживяват техните народи днес. Затова именно Запада носи основната отговорност за отключването на кутията на Пандора и за нещастията, които заливат в този момент Близкия Изток. Затова и престъпленията, извършени в този регион, ще лежат именно върху съвестта на същия този Запад, чийто флагман са Съединените щати.

 Виктор Кордон