Без интелектуална собственост няма напредък

Информацията за постиженията на българските изобретатели и тези по света е инцидентна и неорганизирана. А доколкото я има е най вече невярна. Съчинена от неграмотни по темата журналисти

Ние сме световно признати, патентовани за някой места : със  световен патент сме за най корумпирани, най бедни.. най злобни…

Наскоро по телевизия чухме и видяхме с картина съобщение, в медиите за българско патентовано решение, за получаване на енергия от морските вълни с добавка:  Да,  …  и някой си чужденец направил също такова изобретение, но… той получил световен патент…

Ооо, невежи, не изговаряйте толкова неверни „новини”!

Не е имало и няма да има световен патент. Най елементарното, което трябва да запомните и да не решите е: патенти издават патентните ведомства на държавите. Няма световна държава. Има европейски патент, който се издава за територията на страните от ЕС, за които се посочва че е платена такса за територията на посочените от ЕС страни. Прави се, за да се съкрати заявяването във всяко патентно ведомство. Има условие, при заявяването на всеки патент, техническото решение да има абсолютна световна новост.Не позволява повтарянето му в патентите на друга държава. Осигурявано всеки път- в патентна държава(има патентно ведомство) постъпи заявка за се прави уведомяване на всички други патентни държави. Патентните ведомства ежемесечно дават информационни бюлетини, които си предоставят една на друга. Ако в едногодишен срок, от датата на заявяване ( посочена в бюлетина) никое ведомство не уведоми, че е издало вече патент за такова техническо решение, страната, където е постъпило предложението има основание да счита, че то има качеството „абсолютна световна новост”  За едно техническо решение се издава само един патент- този, когато и където то се появи за първи път. Може да има обаче много  патенти- например  за „получаване на енергия от морски вълни”, но  различни начини- с различни- други технически решения.  Журналистите могат да пишат всякакви глупости, даже написаното от тях да е повод за опорочаване на възможността за патентоване, което никой чуждестранен журналист няма да допусне. Пък нашите представители на четвъртата власт няма да пропуснат да го направят и ги спасява патентното невежество на всички нива в държавата ни- единствената, която ще остава на всякакви опашки за изостаналост, докато не се справи с проблема.     

Тези грешки на журналистите показват на света грубата българска действителност- липсва елементарно знание за интелектуалната собственост и нейната защита -патента, главния фактор на напредъка. Образно казано- каквото е нотариалния акт за материалната собственост, такова точно е и предназначението на патентът за интелектуална техническа собственост.

Продуктът на ума- интелектуалната собственост ( ИС ) бива техническа и художествена,защита на  последната е авторско право. А патентът е за техническата.Издаван по законите на всяка държава, защото важи само на нейна територия и в същото време, като държат сметка и за изисквания на световната патентна система. Парира всяко издаване на патент за същото във всяка друга държава. Правила  приети с международни договори. Началото е  1883 година с Парижката конвенция, към която България е принудително присъединена по силата на Ньойския договор. За всичко друго е непосилен и унизителен?! По отношение на патентите слага България в списъка на страните, където напредъка се канализира по правов ред. 

Тази пропаст в познанието ни за найважния капитал на нацията – техническия творчески интелект, може да бъде запълнена само с бърза, целенасочена и организирана работа между  най-значимите инструменти за това, каквито са БНР, БНТ и образователната система  и за цялото общество с подходящи програми. Обществото ни, не е информирано, както за елементарните правила, когато е било на ученическата и вузовска скамейка, но и по всяко време днес нищо не знаем за рова какви паттенти има как се внедряват или защо това не става. Но, без да се дават сведения, които да заобиколят патентите ни и да отнемат монопола на авторите.

Независимо от това, че всичко от капитала интелектуална собственост е световна новост, българските медии продължават да започват с криминалните новини, които нагнетяват отчаяние, безизходица и страх.
Българите имат нужда от положителни послания!
В България има повече на брой политически партии (над 280 партии!), отколкото е броят на депутатите (240). Но никоя политическа партия не е извела на преден план интелектуалната собственост като инструмент за икономически растеж. Нещо повече, термините от интелектуалната собственост не присъстват в речника на нашите политици;
Световно известни български търговски марки като БУЛГАРПЛОД, БУЛГАРКОНСЕРВ и др. нямат собственик и не са регистрирани в чужбина. Днес българските износители на саламурено сирене са принудени да плащат по 15 000 евро лицензионна такса за безхаберието си. Тенекиените опаковки на българското сирене са регистрирани като индустриална собственост от турска фирма! Никой не разбра марката БГА БАЛКАН беше ли оценена и колко струва. Стоковите марки на “Булгартабак” нямаха защита в чужбина.
стойността на марките и цигари е по-висока от тази на материалните активи във фирмата. Обществото, поради пълното непознаване на патентната материя остава безучастно към това... Няма функциониращи фондове „Ноу-Хау”, които да предоставят финансови ресурси, за закупуване на интелектуална собственост. Значителна част от фирмите след като реализират печалба, не купуват лицензии, не търсят български автори за внедряване патентовани постижения,  а лъскави лимузини.
Колкото и малко да е наличната във фирмите и университетите интелектуална собственост, тя не се оценява от лицензирани оценители и не се капитализира. ДНМА и уставният капитал не са осъзнати реални инструменти за икономическо развитие; Българските университети нямат в счетоводните си баланси ДНМА - капитализирани права върху ИС.
Въз основа на тези факти заслужава да се направи анализ на интелектуалната собственост в българските университети. Без да се спираме на особеното място, което заемат другите обекти на интелектуалната собственост като научните открития, база данни, традиционните знания, домейн имената и пр., можем да направим важния извод, чев университети се намират изворина най-голямото богатство на България - човешкият интелект. Тук се създават и могат да се създават интелектуални продукти, които ако бъдат приложени в икономиката на страната, могат да решат редица от най-наболелите проблеми на обществото. Става въпрос за ниската конкурентно-способност на стоките и услугите на чуждите пазари, безработицата, престъпност

та, ниските доходи, мизерията, отчаянието, бягството на младите хора извън страната и пр.За съжаление реалностите са други.
     Отсъствието на грамотност по въпросите на защитата на интелектуалната собственост, ни изправят пред феноменалния факт, да има интелектуални продукти, но те да не са интелектуална собственост, да не са реален капитал, защото не са защитени по съответния ред в патентното ведомство, не са оценени, и не присъстват в счетоводните баланси на университетите. Те не присъстват и в технологичното обновление на българските стопански субекти.  Това е удивително! Българските университети не притежават права върху индустриална собственост, не знаят нейната цена, не търгуват с нея, не формират доходи и източници за увеличаване заплатите на университетските преподаватели.
Не се използват законовите определения на понятията "заявител" и "автор", в съчетание с най-значимия компонент на интелектуалната собственост - положителната репутация. Университетите имат аку

мулирана с годините репутация, и ако на пазарите на индустриална собственост и софтуер присъства името на един университет, шансо

вете за успех са далече по-добри от имената на физическите лица. Това означава, че университетите могат да бъдат заявители пред патентното ведомство, следователно да се ползват от привилегията на 50% намалени патентни такси, да поддържат в разстояние на 20 години тези патенти и да ги продават или лицензират.
Университетските преподаватели ще бъдат посочвани като автори