Проблемът мъжки стерилитет в съвременното българско общество

 

Вчера последният за деня пациент ми каза: “Докторе, никога дори и не съм си представял, че ще стигна дотук.” Сякаш остаря пред очите ми. Ръкува се за довиждане и затвори вратата след себе си.

 

Разбирам го. Ние живеем в измислен свят. Липсата на информация запълваме с илюзии. Смятаме, че ще живеем вечно, че ще сме здрави завинаги и че ще имаме деца в мига, в който пожелаем това.

 

Но в реалния живот 15% от населението във фертилна възраст се сблъсква с проблемите на безплодието пряко, грубо и директно. Това е сериозна здравна грижа, която се дължи на много на брой и най-различни заболявания както при мъжа, така и при жената, а в 25% и при двамата партньори. Материята е трудна, интердисциплинарна, изисква работата в екип на много хора, наличие на скъпа апаратура и висококвалифицирани специалисти.

 

Много пациенти изминават дълъг и труден път, преди да стигнат до правилния специалист и до адекватното поведение и лечение. В един идеален вариант след едногодишни опити за забременяване хората трябва да се обърнат за помощ. Но аз работя тук и сега и искам да знам защо не става като в идеалния вариант. Ако знам кои са тесните и трудни участъци от пътя, може би ще мога да го съкратя и облекча. Вярно, мъжете не обичат да ходят на лекар. Но може би има и други причини. Затова попитах няколкостотин мъже кое ги е забавило по пътя към решаването на проблемите им. И ето какво ми отговориха.