Кои са основните групи антидиабетни лекарства

Меглитинидите усилват секрецията на инсулин от панкреаса. Действието им е относително краткотрайно, поради което се приемат с храната или непосредствено след нахранване. Ако се пропусне храненето, се пропуска и съответният прием. У нас най-често прилаган е репаглинид. Страничните му ефекти включват хипогликемия и наддаване на тегло.

 

 

Те са остроумно, макар и частично и индиректно решение на основния симптом на диабета – високата кръвна захар. Алфа-глюкозидазните инхибитори не усилват секрецията на инсулин и не повишават поемането на глюкоза от периферните тъкани. Вместо това, както показва името им, те инхибират (деактивират) ензима алфа-глюкозидаза, която разгражда нишестето в храната до глюкоза, която бива усвоявана в червата и от там преминава в кръвообращението. Забавеното усвояване на глюкозата поддържа кръвната захар в нива, по-близки до физиологичните. Макар че наистина механизмът им на действие е остроумен, той не е лишен от странични ефекти. Тъй като глюкозата се усвоява в червата много по-бавно от нормалното, тя достига дебелото черво – нещо, което не се случва при нормални условия. Там, тя бива разграждана от бактериите, обитаващи крайните отдели на храносмилателния тракт, при което се отделят органични киселини и газове. Това причинява сериозен метеоризъм и подуване при много пациенти, което често ограничава приложението на тези продукти. У нас най-често се прилага акарбозата.