Предменструалният синдром имал смисъл?!

Според австралийския биолог Майкъл Гилинс еволюцията е съхранила предменструалния синдром при жената като ценен за естествения подбор. Неприятното състояние на жената, което се отличава с раздразнителност и нервност, имало съществена полза за нея. Това й давало повече шансове да се раздели с евентуално неспособен да й създаде деца партньор.

Предменструалният синдром е заложен в биологията на жената и е свързан с хода на менструалния цикъл. Появява се от момента, в който организмът „установява“, че бременност няма, приблизително 5 дни след овулацията.

От него страдат четири пети от представителките на нежния пол в репродуктивна възраст, като в този период поведението им се отличава с агресивния си характер и същевременно потиснато настроение. При предменструалния синдром освен промяна на хормоналния фон се открива и известен хормонален дисбаланс, както и вегетативно-съдови промени. Настъпва и психо-емоционално разстройство, обусловено от тези условия. Жената е тревожна, напрегната, рязко променя настроението си, изпитва главоболие и пр.

Авторът на теорията предполага, че за изявата на всички тези признаци при такъв голям дял от женското население в зависимост от менструалния цикъл има някакъв заложен от еволюцията смисъл, който е бил поддържан заради ползата от него.

По принцип в миналото в много по-малка част от живота им при жените в репродуктивна възраст е настъпвала менструация, тъй като, ако не са били били бременни, са кърмели. Антрополози са доказали, че в номадското ни минало жената е имала мензис само два пъти в годината и не повече от 100 пъти за времето до климакса й.

За разлика от днес, в миналото, когато наличието на потомство е бил основен способ за оцеляване, при жената е било логично да се проявят биологично заложени черти, които да „изгонят“ неблагонадеждния й партньор.

Още любопитни факти, свързани с организма ни, можете да прочетете в Puls.bg