Инфектирането със СПИН се случва по три начина

СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност е инфекциозно вирусно заболяване, което има много бавноразвиващ се ход, ангажиращ  имунната система. То се характеризира с продължителен период на носителство на вируса, последващ се от необратима фаза на клинична симптоматика, обусловена от действието на самия вирус или от причинителите на други опортюнистични инфекции, бактерии и вируси или съпътстващи неоплазми в организма.

Първите случаи на СПИН са регистрирани през 1979 г. при изследване на 11 млади мъже  със сексуална ориентация към собсвения пол, които са развили едновременно болестта сарком на Капоши и пневмоцистната пневмония. Вирусът е открит през 1983 г. едновременно от няколко вирусолози от Франция и САЩ. През 1986 г. вирусът на СПИН е наречен ХИВ. Самият ХИВ вирус е част от голямата група РНК вируси. Предполага се, че произходът идва от маймунския вирус СИВ, който атакува африканските зелени маймуни.

Причинителят е РНК-ретровирус от семейството на Т-лимфотропните вируси. Открити са много различни щамове на вируса, които се дължат на високата му склонност към мутации. Нуклеотидът на вируса съдържа 2 молекули РНК и ензима обратна транскриптаза. Капсидът му съдържа два гликопротеида, единият от които обуславя специфичното свързване на вируса с клетките, носещи на повърхността си антиген CD4. Такива клетки са преди всичко Т-хелперите, в по-малка степен моноцити и макрофаги, а също така и микроглия. Съществуват три типа на вируса на СПИН: HIV-1, HIV-2, HIV-0. По света са известни 9 щама на HIV-1: A, B, C, D, E, F, G, H, O. Възможна е двойна инфекция с HIV-1 и HIV-2. Всеки от тези два типа има подтипове.

Повече за инфектирането със СПИН може да прочетете на Puls.bg