Анорексичното поведение се отличава от пазенето на диети

Д-р Светлана Бояджиева завършва медицина през 1979 г. в Медицинска академия, София. От 1983 г. до 2001 г. работи като асистент и главен асистент в Катедрата по психиатрия на Медицински университет, София. Член е на Европейския съвет по хранителни разстройства и участва в международни програми за лечението им.

- Д-р Бояджиева, какво представлява анорексия невроза?

Заболяването принадлежи към хранителните разстройства. Това са психични заболявания, които се характеризират със съсредоточаване на всички съзнателни усилия върху контрола на храненето и теглото, като опит за справяне с житейска криза, стресови изживявания, вътрешни конфликти. В това число влизат и кризите на съзряването, пубертета, а също и в зряла възраст, прехода от активна възраст към по-неактивна. Тогава също има зачестяване на хранителните разстройства, в това число и на анорексията.

Независимо от това, че на повърхността е контролът върху храненето и теглото, проблемът е много по-дълбоко личностен и емоционален.

- Какви са причините за развитие на заболяването?

Причините са много. Както казах, може да се дължи на стресови изживявания, често се случва при постъпване в ново училище, след 7-и клас. Може да се дължи на някакви неприятности със съученици, приятели, както и да бъде вследствие на заболяване в семейството или на вътрешни конфликти, които изглеждат непосилни за справяне.

И сякаш, насочвайки усилията си към контрола на храненето, се получава повишаване на самочувствието. Най-общо мога да кажа, че има един период на криза на самочувствието, независимо по каква причина. И в такъв момент сме много по-склонни да посягаме към промени, свързани с храненето. В обществото ни вече е наложена и представата, че ако отслабнем, всичко се нарежда – имаме и личен успех, и емоционален и социален, всичко е много по-обещаващо, ако си слаб.

При анорексия невроза не се корени толкова идеята за отслабване, с цел да се доближи външният вид до този на моделите. Много често в основата е страх от съзряването - да се поеме по-зрялата роля. И това, на практика, е едно връщане на развитието, анорексията прави точно това - физически и емоционално връща назад.

Така че, една единствена причина не може да се определи, обикновено те са множество. Но непосредственият отключващ заболяването фактор е промяната в храненето. Тя може да е съзнателна при желание за отслабване, което налага намаляване на храната. Друга вероятност е несъзнавана промяна в храненето при стрес, кризи, неприятности, негативни изживявания, когато апетитът е потиснат и съответно храненето е недостатъчно. То не отговаря на биологичните нужди на организма и когато продължи за по-дълъг период от време, причинява промени във функцията на мозъка, което води до анорексично поведение.

Цялото интервю с д-р Светлана Боаджиева ще намерите на Рuls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.